Решение № 508 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 427/2009 г.

Решение № 508 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 427/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалби от (и от името на) подсъдимия Ц срещу потвърждаването от апелативния съд-Велико Търново на осъдителната присъда на Плевенския окръжен съд. Присъдата на първата инстанция - 29 от 6 март 2009 г. по нохд № 166/2007 г., е за убийството на 14 юни 2006 г. на 61-годишния Н. И. П. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, във връзка със 115 НК (още заради предишните осъждания на подсъдимия Е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК), за което е наложено наказание 16 години лишаване от свобода при усилено строг първоначален режим. Второинстанционното (въззивно) решение - 78 от 20 май 2009 г. по внохд № 84/2009 г., е постановено след жалба от същите страни, обжалвали и сега. В подадената лично от подсъдимия касационна жалба се съдържат твърдения, от които може да се заключи, че са нарушени съществено процесуалните правила по събирането на доказателствата и оформяне на съдебните актове; поискана е оправдателна присъда от ВКС или връщане на делото за ново разглеждане в досъдебната му фаза. В подадената от името на подсъдимия касационна жалба се съдържат доводи и са отправени искания, които не са свързани изрично с основанията за отмяна по НПК и правомощията на ВКС, следващи от тях - съдебните актове са окачествени на едно място като "неправилни, незаконосъобразни и прекомерно тежки", а на друго - като "необосновани"; единственият изход от делото е видян в оправдаването на подсъдимия още в тази инстанция. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за тяхното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основания за неговото отменяне или изменяне. Независимо от начина, по който са формулирани, касационните жалби са ясно насочени срещу спазването на процесуалните правила в различни моменти от проведеното досега наказателно производство. Неоснователен преди всичко е упрекът към апелативния съд, че е потвърдил обжалваната пред него присъда, като или е оставил без внимание възраженията срещу нея, или ги е отхвърлил в нарушение на закона. ВТАС изрично се е занимал с процесуалната законосъобразност на действията по откриването на трупа на пострадалия, доколкото пред него е бил оспорен именно протоколът за оглед, в който е удостоверен този факт. В мотивите към въззивното решение правилно е отговорено, че протоколът за оглед от 25 юни съдържа достатъчно идентификационни данни за намерения труд, а това, че именно този труп е изследван експертно по-късно, не предизвиква никакво съмнение (трупът е фотографиран на мястото, където е намерен; при извършения тогава оглед е участвал като вещо лице д-р С. Д., чл. и на съдебномедицинската експертна комисия, изготвила впоследствие заключението за причината на смъртта на Н. П. ). Затова следва да се признае за неуспешен и сегашният опит да бъде оспорена не само валидността на протокола за оглед, документирал намирането на трупа на пострадалия, но и на следващите процесуални действия, които го свързват с убийството, предмет на обвинението. Отхвърлянето на защитната теза за оказания "физически и психически тормоз" при задържането на Цв. Е. трябва да бъде оценявано според изложеното както в присъдата, така и във въззивното решение - доколкото апелативният съд е трябвало да сподели констатациите в тази насока на окръжния, правилно е прието, че защитните твърдения на подсъдимия не са намерили никакво потвърждение освен в рамките на съдебното следствие, също с възможностите на специалната проверка по преписка № В-1263/2006 г. на военноокръжната прокуратура в Плевен. Достатъчно показателно за убедителността им се явява липсващата конкретизация на възраженията за неуважените доказателствени искания - за разпит на свидетели и за извършване на очна ставка. Още по-малко приемливи са твърденията, че свидетелите по делото за един или друг факт по обвинението, не установяват едва ли не нищо и че съдът е осъдил Е. единствено върху показанията на затворника С. А., обитавал килия заедно с него. Изобщо пък не могат да бъдат приети обобщения от рода на "Липсват както преки, така и косвени доказателства, които да установят съпричастност... към деянието...", или че "Внесеният обвинителен акт не беше доказан по безспорен и несъмнен начин..." (кас. жалба). Самостоятелните усилия на подсъдимия Е да обори обвинението срещу него, намерили своя израз в стотици страници по делото (само в тази инстанция-повече от 200) също трябва да бъдат признати за безуспешни. Впечатляващото по обем изложение изглежда убедително в някои отношения, но само ако бъде четено вън от събраните доказателства - иначе в него може да бъде открита собствената на подсъдимия версия, според която най-общо той е набеден за извършеното убийство, за да бъдат прикрити други престъпления, и то в интерес на високопоставен полицай от Плевен, подпомаган в крайна сметка от прокурора по делото. Нищо от това за съжаление на автора му няма как да послужи за основание въззивното решение да бъде отменено или изменено, а още по-малко - за връщане на наказателното производство в предходен етап. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение