Решение № 7098 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2019 г.

Решение № 7098 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Терзиев, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Д. Димитрова срещу решение № 2779 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 4404/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-96/30.03.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-21-381/20.03.2018 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/17 от 06.02.2018 г. на ръководител "ПО", и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ– София-град чрез гл. юрисконсулт Н. Медарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че размерът на измененана пенсия е правилно определен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2779 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 4404/2018 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Терзиев против решение № 2153-21-96/30.03.2018 г. на директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-21-381/20.03.2018 г. срещу разпореждане № [ЕГН]/17 от 06.02.2018 г. на ръководител "ПО". С последното е изменена отпусната на Терзиев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 154, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИДКСО и определена в размер 1071, 80 лв., считано от 01.02.2018 г. Съдът е приел, че административният орган коректно е изчислил размерът на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, като доходът, от който се изчислява пенсията 2143, 18 лв. е умножен по 50, 01 % /за 44 години и 5 месеца осигурителен стаж х 1,126%. Решението е правилно. От проследеното хронологично развитие на производството по отпускане на ЛПОСВ на Терзиев, при подадено заявление от 21.03.2017 г. се установява, че с разпореждане от 31.05.2017 г. на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО във вр. с чл. 10, ал. 2 от НПОС е изменен размера на пенсията. Последваните преизчисления на осн. чл. 21, ал. 3 от НПОС и § 154, ал. 2 от ПЗР ЗИД КСО са свързани с определяне на пенсията съобразно представените доказателства по реда на чл. 70 от КСО. Спорът по настоящото дело е свързан с правилното определяне конкретния размер на пенсията на жалбоподателя. Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО/ в приложимата редакция/ размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1, 5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 година /оби. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г. /, определеният процент по чл. 70, ал. 1 от КСО е 1, 126 на сто. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето /чл. 70, ал. 2 от КСО/. За изчисляване на индивидуалния коефициент на лицата, съгласно чл. 70, ал. 4 от КСО, се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците /при непълни месеци-дните/, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците /дните/, включени в двата периода /чл. 70, ал. 5 от КСО/. Спазвайки разпоредбите на чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от КСО пенсионният орган правилно е изчислил индивидуалния коефициент 2, 757. В случая е спазено е изискването на чл. 6, ал. 2 от КСО, което определя границите на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски съобразно определеният месечен размер на дохода за календарна година, определен от ЗБДОО. Във връзка с чл. 6, ал. 2 от КСО е определен и осигурителния доход на жалбоподателя съобразно максималния месечен размер на осигурителния доход за периода 01.01.1997 до 05.03.2017 г., вкл. избраните три години. Заключението на експертизата, приета по делото след преглед на доказателствата, отнасящи се до осигурителния доход, сочи, че са взети предвид всички установени суми. Посоченият по-горе размер на индивидуалния коефициент и на пенсията е определен и от вещото лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, която е обективна и безпристрастна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че допълнителните отговори на експерта за доходите на жалбоподателя за периода 2015-2017 г. са неотносими към определяне размера на пенсията. Към датата на изменение на пенсията не е била подадена от жалбоподателя годишна данъчна декларация за 2017 г. Освен това за 2015 и 2016 г. в информационната система на НОИ не са отразени внесени окончателни осигурителни вноски за двете години, поради което окончателният осигурителен доход, като ненадлежно установен и доказан, не следва да се съобразява при определяне размера на пенсията. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от КСО дава възможност на жалбоподателя при настъпване на нови обстоятелства, каквито са осигурителния доход за период от време след подаване на заявление вх. № 2198-21-27 от 17.01.2018 г. да поиска изменение на същата. Съобразно изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,