Решение № 5552 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2016 г.

Решение № 5552 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби. К. Д. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП обжалва решение № 1200/23.06.2016 г. на Административен съд /АС/ Б., постановено по адм. дело № 582/2015 г. по описа на съда, в частта, в която с решението като се изменя ревизионния акт /РА/ се отменя същият в размера на задължението по чл. 111 ЗДДС за данъчен период м. 08.2012 г. над 59 399,46 лв. до 77 884,63 лв. и за лихва над 13 190,43 лв. до 17 315,58 лв., както и в съответната част за присъдените съдебно-деловодни разноски. Излага като касационния основания подробно развити в жалбата си оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да се уважи касационната жалба като се отмени решението на АС Б. в обжалваната му част като изцяло се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Айсберг" ЕООД гр. С. - в писмен отговор и становище по съществото на спора, представени от адв. Александрова, оспорва основателността на касационната жалба. Касаторът "Айсберг" ЕООД гр. С., чрез процесуалния представител адв. Александрова, обжалва решение № 1200/23.06.2016 г. на АС Б., постановено по адм. дело № 582/2015 г. по описа на съда, само в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-20-1302384-091-01/20.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП Б., относно установени задължения по чл. 111 ЗДДС за данъчен период м. 08.2012 г. - в размер на 59 399,46 лв. - ДДС - главница и 13 190,43 лв. - лихва, ведно със съответните разноски. Претендира за отмяна на решението на АС Б. в тази му част като навежда и развива касационни основания за неправилност - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Претендира разрешаване на спора по същество чрез отмяна на РА в същата част, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Д "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. М., взема становище за неоснователност на тази касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции в размер на по 1209 лв. Прави искане за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция на дружеството като прекомерни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "Айсберг" ЕООД и за частична основателност на жалбата на ДД "ОДОП" Б.. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С решението си, в обжалваната му част, Административният съд е изменил РА Р-20-1302384-091-01/20.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП Б., в частта обжалвана и потвърдена с решение № 60/16.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, относно установени задължения по чл. 111 ЗДДС за д. п. м. 08.2012 г. Намален е размерът на установеното задължение за заплащане на ДДС - от 77 884,63 лв. на 59 399,46 лв. и съответно е намален размерът на дължимите лихви върху главницата - от 17 315,58 лв. на 13 190,43 лв. Присъдени са съдебно-деловодни разноски в полза на страните, съразмерно на материалния интерес по уважените/отхвърлени части на жалбата срещу РА. По предмета на касационния спор е установена следната фактическа обстановка, въз основа на данните в ревизионното производство, събраните писмени доказателства в съдебното дирене, вкл. две заключение съдебно-счетоводна експертиза: РЛ е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органи по приходите, считано от 27.08.2012 г., когато е връчен актът за дерегистрация, впоследствие необжалван и влязъл в сила. Съгласно действащата уредба - чл. 11, ал. 1 ЗДДС /ред. ДВ бр. 99/2012 г./ към датата на регистрацията се смята, че лицето извършва доставка на всички налични стоки или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са 1. Активи по смисъла на ЗСч или 2. Активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по ЗСч, като данъкът /ДДС/ се включва в резултата за последния данъчен период - в случая м. 08.2012 г. Безспорно дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 77 ЗДДС - не е подало протокол-опис за наличните активи с оглед начисляване на данък при дерегистрацията заедно със справката- декларация по ЗДДС за м. 08.2012 г. Не се представени и счетоводни документи за същия период, вкл. оборотна ведомост, поради което приходните органи по реда на чл. 122 ДОПК са определили данъчната основа за облагане на база оборотна ведомост към 31.12.2011 г., при съобразяване на отразеното в счетоводни сметки "Продукция", " Материали", " Разходи за придобиване на ДА". След корекция при обжалването по административен ред е прието, че РЛ е ползвало ДК в размер на 82 795,15 лв. по доставки на обща стойност 413 975,75 лв. - налична продукция по сметка 303 в размер на 378 734,51 лв. и материали на стойност 28 066,01 лв. Определена е данъчна основа в размер на 389 423,16 лв. /след приспадане на 24 552,59 лв. като стойност на двата продадени междувременно имота в сградата/ - наличен актив, представляващ изградена в груб строеж 13 етажна сграда в гр. С., кв. "Република" и съответно ДДС за плащане в размер на 77 884,63 лв. Въз основа на приетата ССчЕ се установява за периода от регистрацията по ЗДДС до дерегистрацията по ЗДДС същата сума на получени доставки от 413 975,75 лв. От тази сума в експертното заключение са приспаднати и следните суми: 1. От 64 992,29 лв. - разходи за придобиване на ДМА, направени преди регистрацията по ЗДДС, за които не е ползван данъчен кредит, 2. От 30 108 лв. закупени стоки и услуги без право на ДК, отчетени за м. 01.2008 г., 3. От 11 763,05 лв. - разходи за заплати и осигуровки, 4. От 19 188,76 лв. себестойност на двата продадени недвижими имота и 5. От 48 743,42 лв. - получени аванси от лица по предварителни договори за продажба на недвижими имот в същата сграда, които са обложени с ДДС като такива в предходни данъчни периоди в другата част на РА по ЗДДС. След приспадане на тези суми е определена данъчна основа за облагане в размер на 296 997,29 лв. и съответно дължимият ДДС е определен в размер на 59 399,46 лв., а лихвата върху него - 13 190,43 лв. АС Б. изцяло е възприел констатациите на експертните счетоводни заключения, отчел е по вариант първи на основното заключение, че гореизброените суми са тези, които допълнително следва да бъдат приспаднати от данъчната основа като неотговарящи на определението по чл. 11 ЗДДС - налични активи по смисъла на ЗСч или ЗКПО, за които е ползван изцяло или частично данъчен кредит. Така направените изводи на АС Б. са обосновани, изцяло в съответствие със събраните доказателства и доказателствени средства и законосъобразни, кореспондиращи с разпоредбите на чл. 111 ЗДДС и чл. 77 ППЗДДС. Крайният акт на първоинстанционния съд, с който се изменя РА в съответствие със установените размери по основното заключение на ССчЕ е правилен и следва да се остави в сила. Неоснователно е основното оплакване на приходните органи за незаконосъобразност на решението в отменителната му част - а именно, че при обжалването по административен ред е намалена данъчната основа със суми, с които впоследствие е извършено намаляване и от съда. Тази теза на касатора не е доказана и не може да бъде установена въз основа на изложеното в решението на данъчния директор, при съпоставка със събраните доказателства. В касационната жалба са наведени твърдения, които остават като цяло недоказани с оглед на събраните по делото доказателства. Този касатор е имал процесуална възможност да събере нови доказателства и да иска изясняване на твърдяните от него неясноти чрез допълнително използване на специални експертни знания, за което не са направени своевременно искания. В касационната жалба са наведени за пръв път нови твърдения и установявания, което е недопустимо. Не са налице данни за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, изложени са мотиви, събрани исканите от страните доказателства и доказателствени средства, поради което касационният съд не намира основания за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане, а по съществото на спора, при събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка - намира жалбата за неоснователна. Неоснователни са и оплакванията на дружеството- касатор. Правилно в данъчната основа са включени възбранени имоти, тъй като същите се намират в патримониума на РЛ, собствеността върху тях не е прехвърлена и същите на се загубили качеството си на активи. В останалата част, относно установени задължения по същия РА за заплащане на корпоративен данък за 2012 г. в размер на 1214,90 лв. и съответните лихви, както и за заплащане на ДДС за данъчни периоди - м. 11 и 12.2008 г., м. 03,05,06,08, 11 и м. 12.2009 г., м. 01., 03,04105,06,08,09,10,11 и м. 12.2010 г., м. 01-08, м. 10 и м. 12.2011 г., м. 05., 06 и м. 07.2012 г., ведно със съответните лихви. По отношение на корпоративния данък за 2012 г. не са развити оплаквания като при служебна проверка на законосъобразността на решението в тази част не се констатираха пороци на същото. По отношение на начисления ДДС за периодите преди 08.2012 г. решението на АС Б. е правилно и следва да се остави в сила. Законосъобразно е прието, че постъпилите плащания от физически лица по сметка на бившия управител на дружеството са авансови плащания в полза на дружеството по предварителни договори за покупко-продажба и строителство. Несъстоятелна изцяло, нелогична и недоказана е тезата на РЛ, че плащанията са такива по гаранционни договори, сключени и представени едва след започване на ревизионното производство. Налице са законовите предпоставки за начисляване и заплащане на ДДС върху авансовите плащания в размерите, определени от приходните органи. Не е оборена презумпцията за вярност на констатациите по РД и РА в производството по чл. 122 и сл. ДОПК. При този изход на спора обжалваното решение не се изменя и в частта за постановените разноски. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби и материалния интерес по всяка една от тях, както и с оглед заявените претенции от всяка от страните за заплащане на разноски /1209 лв. от страна юрск. М. и 4525 лв. от страна на дружеството/ и събраните доказателства, при съобразяване на приложимата нормативна уредба, касационният съд намира, че в полза на бюджета на касатора Д "ОДОП" Б. следва да се присъдят разноски в размер на 1209 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на дружеството - разноски в същия размер за такса и адвокатско възнаграждение, при намаляване на разноските за възнаграждение като прекомерни до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет /ред. ДВ бр. 84/2016г/. При извършена компенсация не се присъждат разноски в полза на коя да е от страните. Мотивиран така Върховният административен съд, осмо отделение,