Решение № 5485 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15672/2009 г.

Решение № 5485 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15672/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Валентина Василева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Пловдив и на директора на агенция "Митници" срещу решение № 1313 от 21.10.2009 г. по адм. дело № 1093 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 516 от 12.03.2008 г., на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0326 от 17.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "ЗИМ" ЕООД оспорва същата чрез депозирано писмено становище от процесуалните си представители адв. Татяна Рискова и адв. Борислав Иванов по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Заинтересуваната страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведеното в нея отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 516 от 12.03.2008 г., на началника на митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0326 от 17.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с което сумата 2 050.00 лв. по фактура № 05-10-09-IV от 27.10.2005 г. с предмет "международен транспорт и обработка Солун - Пловдив" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-59978 от 24.10.2005 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците и са определени на "ЗИМ" ЕООД допълнителни задължения в общ размер 559.00 лв., от които мито 125.00 лв. и ДДС в размер на 434.00 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2005 г. до датата на плащането. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства и възраженията на задълженото лице - жалбоподател, както и правните основания за издаване на обжалвания административен акт. По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки, детски играчки от ОАЕ, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи ОАЕ - Солун, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. От договора с дата 7.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C., се установява, че това дружество се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД. Приложената по делото фактура № 05-10-09-IV от 27.10.2005 г. не съдържа подпис на получателя, а според установеното от вещото лице, в счетоводството на дружеството - получател тя не е осчетоводена. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че изводите, до които е достигнал съда, са неправилни, понеже са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. на 7.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Условието за доставка на стоката в Солун фигурира и в издадената от JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. на "ЗИМ" ЕООД фактура № 5905 от 1.10.2005 г. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от ОАЕ до Солун. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер № HJCU 4926 от "Българско морско дружество" ЕООД са издадени на "ЗИМ" ЕООД две фактури под № 05-10-09-III от 21.10.2005 г. с предмет на доставката "международен превоз Солун - Пловдив" на стойност 620.00 лв. и под № 05-10-09-IV от 27.10.2005 г. с предмет на доставката "международен транспорт и обработка Солун - Пловдив" на стойност 2 050.00 лв. Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на доставчика по дебита на сметка 501 "Каса в лева" и по сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" - ЕООД, съгласно първото заключение по първата ССчЕ. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях е издаден фискален бон към фактура № 05-10-09-IV от 27.10.2005 г. с предмет на доставката "международен транспорт и обработка Солун - Пловдив" на стойност 2 050.00 лв., без подпис на получателя. Втората фактура не е отразена по неговите счетоводните сметки и регистри, според заключението по допълнителната ССчЕ от в. лице Т. Райчев. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Процесната фактура е представена в оригинал (стр. 147). Тя съдържа всички изискващи се, съгласно ЗСч. реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. (отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.), касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД доказват обстоятелството, че транспортните разходи от ОАЕ до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C. в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 7.01.2004 г. или от същото дружество като продавач. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от цит. закон. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 от цит. закон се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството - получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от ОАЕ до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от друго лице, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания: чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение по съществото му. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, искането за което е заявено от процесуалния представител на страната своевременно в размер общо на 112.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,