Решение № 3716 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2012 г.
ВАСVIII отделение18.03.2013 г.докладчик т Цветанка Табанджова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2019 от 12.04.2012 г., постановено по адм. д. № 10776 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3716 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 2019/12.04.2012 г., постановено по адм. д. № 10776/2011 г. на Административен съд - София град, с което по жалба от "Калиман Карибе" ООД е отменено решение № 759/31.10.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № 9700-0475/18.08.2011 г., издадено от началника на Митница Столична. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се потвърдят обжалваните индивидуални административни актове. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - "Калиман Карибе" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Плочева, моли решението да бъде оставено в сила, като се претендират направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените касационни основания и извърши проверка на решението съобразно обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че "Калиман Карибе" ООД е лицензиран държател на данъчен склад, за което притежава лиценз № 365/07.04.2008 г. за складиране на акцизни стоки. С протокол за бракуване на бандероли № К47-0042/31.03.2011 г., подписан от представител на жалбоподателя и служител на митницата са бракувани 99 бр. бандероли за тютюневи изделия. Бандеролите са върнати 14.01.2011 г. по реда на чл. 66а от ППЗАДС и е направено пред Митница Столична искане вх. № К47-0042/29.04.2011 г. за възстановяване на внесен акциз в размер на 379.35 лв. Установено е също, че дължимият акциз по предадените бандероли е начислен, заплатен и е постъпил по сметка на компетентната митница. Началникът на Митница Столична с решение № 9700-0475/18.08.2011 г., е отказал да възстанови акциза, който отказ е обоснован с настъпилите промени в акцизното законодателство със ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.), Поради това, че процесните бандероли са предадени в Митница Столична на 14.01.2011 г., т. е. след влизане на изменението на закона в сила, административният орган е приел, че за тях не е приложима хипотезата на § 39, поради което не възниква основание за възстановяване на акциза. Директорът на Агенция "Митници" с решение № 759/31.10.2011 г. е потвърдил обжалваното решение, като е възприел изцяло мотивите на обжалвания акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Калиман Карибе" ООД решение № 770 от 07.102011 г. на директора на Агенция "Митници, с което е потвърдено решение № 9700-0443/20.07.2011 г. на началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз в размер на 379.35 бр. за 99 бр. бракувани акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност и е изпратил делото като преписка на началника на Митница Столична за ново произнасяне по искането на дружеството. За да постанови този резултат съдът е приел направеният от административния орган извод, че на основание § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС за жалбоподателя не са налице предвидените от закона предпоставки за възстановяване на акциза, тъй като бандеролите са предадени след 20.07.2010 г., за противоречащ на материалния закон. Правните изводи на съда са в съответствие с материалния закон. Нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС урежда заварените случаи на подадени искания преди изменението на закона и от нея не може да бъде направен извод, че е отпаднала възможността за възстановяване на акциз, когато е недължимо платен или подлежащ на възстановяване, т. е. че се преклудира правото на възстановяване на недължимо платен акциз. След измененията на закона в сила от 20.07.2010 г., на които се е позовал както административният орган, така и горестоящия административен орган, продължава да е в сила чл. 27 ЗАДС, който урежда общата и специалните хипотезите, при които възниква субективното право на възстановяване на платен акциз - когато данъкът е недължимо платен или е подлежащ на възстановяване при условията, предвидени в закона - чл. 22 - 24 ЗАДС. В разглеждания случай се касае до искане за възстановяване на акциз на отпаднало основание - поради бракуване на бандероли с изтекъл срок на валидност, за които акцизът е платен. Следователно, касае се до искане за възстановяване на недължимо платен акциз по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС и на това основание същият подлежи на възстановяване или прихващане. Отмяната на чл. 27, ал. 9 - 11 ЗАДС, които норми уреждат реда за възстановяване на акциза в случаите на бракувани бандероли или такива с изтекъл срок на валидност не погасява субективното право на възстановяване на платения за тях акциз. Следователно нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС само предвижда преходен режим за предадените по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 бандероли до влизането в сила на изменението на закона по отношение реда и сроковете за възстановяване на акциза, но не преклудира материалното право на възстановяване на недължимо платен акциз. По изложените съображения настоящият състав приема, че съдът правилно е тълкувал и приложил закона и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,