Решение № 438 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2014 г.

ВАСIII отделение14.01.2016 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2820/28.04.2014 г., постановено по адм. д. № 5652 по описа на 2013 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "Екотерра" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 150 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 438 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2014 г., III о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екотерра" ЕООД, подадена чрез адв. Красимир Беличовски срещу решение № 2820/28.04.2014 г., постановено по адм. д. № 5652 по описа на 2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Екотерра" ЕООД срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/136 от 9.01.2012 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски по делото. Ответникът- изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Екотерра" ЕООД против АУПДВ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане в общ размер на 21466.08 лв., определено като недължимо повторно изплатена субсидия за допустими за подпомагане площи по Схемата за подпомагане на производителите на пресни ягоди и малини, предназначени за преработка. Мотивите на административния орган са свързани с констатирани, при последващ административен контрол, повторна оторизация и плащане на сума по Схемата за подпомагане на производителите на пресни ягоди и малини. В подробно развити съображения административният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган в границите на неговата компетентност, в законоустановената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители и Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията. Съдът е приел за безспорно установено от приетите по делото доказателства, в т. ч. съдебно-счетоводна експертиза, че оторизираната сума за подпомагане в размер на 21466.08 лева е действително оторизирана за изплащане на жалбоподателя за кампания 2009 г., но е изплатена без правно основание. Съдът е установил, че не са допуснати нарушения на разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката на може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Решаващият съд е приел, че в конкретния случай не е доказано в административното производство земеделският производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, но същевременно дължимата субсидия би могла лесно да се изчисли от земеделския производител - съгласно подаденото заявление по хектари и дължима субсидия на хектар, както и да се прецени че повторното плащане на сума почти в идентичен размер за същата кампания е нелогично и без съответното основание. Приел е също, че не е налице и следващата хипотеза, при която грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане. След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Настоящата инстанция приема, че с оглед безспорно доказаното по делото първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Съдът правилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 73, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно която, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Съгласно цитираната норма, дори да се приеме, че е налице недължимо плащане, земеделският производител е освободен от задължението си да възстанови недължимо платената сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Правилно е прието от решаващият съд, че в конкретния случай не е доказано в административното производство земеделският производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, но процесната субсидия би могла лесно да се изчисли от земеделския производител - съгласно подаденото заявление по хектари и дължима субсидия на хектар. В случая земеделският производител би могъл да прецени, че повторното плащане по подаденото заявление за кампания 2009 г., на сума почти в идентичен размер за същата кампания е нелогично и без съответното основание. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1