Решение № 980 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2015 г.

Решение № 980 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от община Благоевград, подадена чрез кмета на общината Атанас Камбитов, против решение № 1989/08.12.2014 г. по адм. дело № 374/2014 г. на Административния съд - Благоевград. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган - кмета на общината, поради което не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Целият партерен етаж на сградата на общината е достъпен за всички граждани, а там са разположени всички дейности и услуги, които общината извършва в услуга на гражданите. Иска да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира заплащането на разноски по делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Методиева. Твърди, че сградата на общината е пригодена към изискванията за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда, доколкото това е било технически възможно, поради това че е строена преди 2009 г. Ответната страна - Илонка Димитрова Чучкова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Сградата на община Благоевград е публична общинска собственост, поради което съгласно § 6 от ПЗР на ЗИХУ в срок до 31.12.2006 г. е имало законово задължение да бъде осигурен достъп на хората с увреждания. Задължение на общината е да осигури достъпна среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която човек с намалена подвижност да може да ползва свободно и самостоятелно. Съдът подробно е коментирал създадените условия в сградата на общината и в залата и законосъобразно е приел, че законовите изисквания не са били изпълнени. Поради това е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган - кмета на община Благоевград, като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Илонка Димитрова Чучкова срещу община Благоевград, с която е поискано да бъде осъдена общината да преустанови дискриминационното третиране спрямо нея, да се въздържа занапред от подобни нарушения, като отстрани съществуващите архитектурни бариери, които да не препятстват достъпа на хора с увреждания, както и да й бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска - 24.09.2013 г., до окончателното изплащане на присъдената сума. В исковата молба сочи, че е инвалид първа група с чужда помощ и придвижването й налага ползването на инвалидна количка. Във връзка с провеждане на обществено мероприятие в сградата на общината на 25.03.2013 г. е била поканена да присъства на среща с кмета на община Благоевград, а по-късно и на тържеството в зала "22-ри септември". След събирането на участниците във фоайето на сградата на общината присъстващите са били поканени в кабинета на кмета, находящ се на първия, надпартерен етаж, до който ищцата не е могла да се придвижи с инвалидната си количка поради невъзможност количката да влезе в асансьора и липсата на други изградени съоръжения за придвижване по етажите в сградата. Съзнавайки, че и зала "22-ри септември" не позволява придвижването с инвалидна количка, отказала да присъства на събитието, огорчена, разочарована и почувствала се с унизено човешко достойнство. С обжалваното решение Административният съд - Благоевград, е приел, че е сезиран с иск по чл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 257, ал. 1 АПК и чл. 74, ал. 2 Закона за защита от дискриминация. Приел е, че е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган - кмета на община Благоевград, като елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Осъдил е община Благоевград да заплати на Илонка Чучкова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., претърпени на 25.03.2013 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на кмета на община Благоевград, изразяващи се в неизпълнение на задължението за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от влизането в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на сумата. В мотивите си съдът е посочил, че неизпълнението на задължението на общината да предоставя достъпна среда на лице с намалена подвижност по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 е административна дейност. Неизпълнението на определена нормативна разпоредба, която задължава административния орган да осъществи физическа изява, безспорно представлява "бездействие" по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС под незаконосъобразни действия и бездействия следва да се имат предвид само незаконосъобразни фактически действия на администрацията. Решението е недопустимо, поради това че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Приел е, че е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., а предявеният иск е с правно основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Неправилен е изводът на съда, че изпълнението на задължението на общината да предостави достъпна среда на хората с увреждания представлява административна дейност. Посоченото от съда, че това е задължение, произтичащо от закон, което се изпълнява с властническите правомощия на органа, и неизпълнението на нормативната уредба, която задължава администрацията "да осъществи физическа изява", представлява бездействие, не съответства на материалноправните разпоредби, уреждащи осигуряването на достъпна среда на хората с увреждания. Съдът е цитирал в решението си т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че като незаконосъобразни действия и бездействия следва да се приемат фактическите действия и бездействия на администрацията. Това са действията на просто извършване или съответно неизвършване, които изключват издаването на актове или провеждането на процедура по тяхното одобряване. За да се приведе една сграда - публична общинска собственост, в съответствие с изискванията на чл. 32 от Закона за интеграция на хората с увреждания и на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредбата), е необходимо да се извърши преустройство, което съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 6 от Наредбата включва изработване на програма, предвиждаща мерки за привеждане на сградата в съответствие с изискванията, както и предвиждане на средства за реализирането на тази програма. Тези мерки трябва да бъдат съобразени с изискванията на чл. 169, ал. 2 ЗУТ и за всички да бъде изготвена проектна документация, която подлежи на преценка и одобряване. В изготвения проект съответните специализирани органи ще преценят техническите възможности за преустройство и кои от елементите на достъпната среда могат да бъдат използвани в съществуващата сграда на общината. Поради това са неправилни изводите на съда, че привеждането на съществуваща сграда в съответствие с изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. не изисква издаване на актове, опосредяващи дейността на администрацията и дейността по извършване на самото строителство. Изводът на съда, че това е административна дейност, осъществявана чрез фактически действия, означава, че за всеки конкретен вариант на преустройство действията са нормативно определени и при обжалване на бездействието на общината съдът би бил длъжен да я осъди да извърши в определен срок изрично посочените действия по преустройството. Този извод изцяло противоречи на посочената по-горе нормативна уредба, която изисква изготвяне на проект и преценка от специализирани органи кои от предвидените в чл. 14 от Наредбата възможности за преодоляване на различни нива - стълби, рампи, подемни платформи или асансьори, са приложими спрямо изградената и съществуваща сграда. Дори и да е ясно какво е необходимото преустройство, фактическите действия по извършването на строителството не се изпълняват от общината, а от юридически или физически лица, на които при спазване отново на законово уредена процедура ще бъде възложено извършване на фактическото строителство. В този смисъл действията и бездействията по смисъла на чл. 250 и сл. от АПК са фактически действия, които самият административен орган има компетентността да извърши пряко и непосредствено. Неправилната преценка на съда за характера на дейността по преустройство на сградата на общината е довела до неправилно определяне на квалификацията на предявения иск. Исковата молба включва предявени искове по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и поради това е била предявена пред районния съд, на който искът е подсъден. По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. Делото следва да се изпрати за разглеждане на компетентния съд - Районния съд - Благоевград. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,