Решение № 5708 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2015 г.

Решение № 5708 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна и частна жалби на Директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 2659/20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1372/14 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отменен Ревизионен акт № 031304376/30.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 69/24.03.2014 г. на изп. Правомощията на директор на дирекция "ОДОП " Варна при ЦУ на НАП, съгласно ЗЦУ -13/07.01.2014 г. на изп. директор на НАП и против определение № 76/07.01.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на дирекцията за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена жалбата срещу обжалвания пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Претендира разноски за две инстанции. Ответната страна- "Алдо супермаркетс" ЕООД, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил акт РА № 031304376/30.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 69/24.03.2014 г. на изп. Правомощията на директор на дирекция "ОДОП " Варна при ЦУ на НАП, съгласно ЗЦУ -13/07.01.2014 г. на изп. директор на НАП, с който на "Алдо супермаркетс" ЕООД са установени задължения за данък добавена стойност в общ размер на главницата 8706.35 лв. и лихви в общ размер на 2773.90 лв. за д. п. м. 05, 06, 07, 08, 09 и 11.2010 г. За да отмени РА съдът е приел за установено, че в хода на ревизионното производство от органът по приходите е извършена фактическата проверка на документите в офиса на търговеца На дружеството е връчено второ ИПДПОЗЛ и е получен отговор с писмени обяснения и приложени всички изискани документи, ведно с представени писмени обяснения. След анализ на представените документи и обяснения органът по приходите е приел, че ревизираното дружество не е представило всички фактури издадени от доставчиците "Транстравъл груп" ЕООД и "Фючър корпорейшънс" ООД. В писмени обяснения на същото е посочено, че поради факта, че помещението архив на дружеството е в лошо състояние и е пълен безпорядък не могат да се представят копия на фактури с № 312, 347, 348, 355 и 371 с издател "Транстравъл груп" ЕООД и не могат да бъдат представени всички фактури с издател +Фючър корпорейшънс" ООД. Представени са счетоводни записвания по сметки на описаните фактури 453/1, оборотни ведомости, хронология за периода на издадените фактури. До приключване на ревизионното производство и административното обжалване на РА ревизираното дружество не е представило 14 фактури издадени през м. 06.2010 г., 16 фактури издадени през м. 07.2010 г., 24 фактури издадени през м. 08.2010 г. от "Фючър корпорейшънс" ООД всички с предмет стоки. Представени са оригиналите на фактурите издадени от "Транстравъл груп " ЕООД за 2011 г. и 2012 г., но не са представени 5 фактури издадени през м. 7, 9, 10 и 11 2010 г. от същият доставчик. При извършени насрещни проверки на доставчиците е установено, че същите не са открити на адресите и ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. От доставчиците не са представени изисканите доказателства, поради което е прието, че доставките не са реално осъществени. От приетото по делото без оспорване заключение на ССчЕ, съдът е приел за установено, че стоките са заплатени, като към дата 31.12.2010 г. задълженията към "Транстравъл груп" ЕООД са със закрит разчет, а към 31.12.2011 г. задълженията на дружеството към "Фючър корпорейшънс" ООД по процесните доставки възлизат на 64.59 лв. Вещото лице е констатирало, че стоките по фактурите са били предмет на последваща реализация, като видовите и количествата стоки са посочени в Приложение № 3 към експертизата. Относно реализацията на видовете и количествата стоки доставени от "Транстравъл груп" ЕООД вещото лице е посочило, че за част от стоките не е установена реализация, тъй като било възможно заприхождаването да е било с друго наименование или други параметри, като брой кутии се записват с брой артикули, кг. бонбони в брой бонбони и др. Посочено е, че към фактурата издадена от този доставчик в края на 2010 г. не е издадено кредитно известие, като същевременно жалбоподателя не е отчел налични стоки в счетоводния си баланс за 2010 г., като в тази връзка е направено обяснение от счетоводния отдел, съгласно което малките количества продадени стоки в периода на доставката на 01.09.2010 г. до 31.10.201 г. е в получаването на стоките със складова разписка и започване на реализацията им много преди дата на издавена на фактура № 1000000348/01.09.2010 г. При така установеното съдът е приел, че доставките по оспорените фактури са реално осъществени. Позовал се е на заключението на ССчЕ и констатациите в нея заприхождавания на стоките предмет на фактурите и последващата им реализация, както и за извършените плащания по банков път. Обсъдил е приложимите разпоредби на чл. 5 от ЗДДС и чл. 71, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Тъй като предмет на процесните фактури са стоки, то собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В конкретния случай съдът е приел, че е налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им, тъй като не се твърди от органа по приходите, че размяната на насрещните престации е без основание. Между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет и същите не са обявени за нищожни по съответния ред поради което и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. От представените доказателства, с които е документирано индивидуализиране и отделяне на продадената част от родовоопределените вещи, съдът е приел, че се установява и индивидуализиране при получаване на стоката. Решението е неправилно. Основният довод за отказ на правото на данъчен кредит на органа по приходите е непредставяне от ревизираното лице на данъчни фактури издадени от доставчиците "Транстравъл груп" ЕООД и "Фючър корпорейшънс" ООД. В хода на съдебното обжалване същите са представени и са обсъдени от вещото лице при изготвяне на ССЕ. Установено е след проверка в счетоводството, че стоките предмет на доставките са заприходени в счетоводството на ревизираното дружество, плащането е по банков път и чрез тристранно споразумение. В счетоводството обаче всяка доставка се отразява със записвания по дебита на с/ка 303 стоки само стойностно, а изписването по кредита на сметка 303 в кореспонденция със сметка 701. Другия довод поддържан в хода на ревизията е липса на реална доставка на стоки. В хода на съдебното обжалване освен процесните фактури/които не са оспорени от ответната страна/, други документи за приемане и предаване на стоките не са представени. Действително същите са подробно индивидуализирани по вид, количество, единична и обща стойност в процесните фактури, но същите не са двустранно подписани, за да се приеме, че заместват приемо-предавателния протокол. В Директива 2006/112/ЕО и в националното законодателства липсва изискване за подписване на фактурите, за да бъде признато правото на данъчен кредит на получателя, но в случая при липса на други доказателства за реалното предаване на стоката и осчетоводяването й в счетоводството на получателя само стойностно, налага на извода, че не установен положителния факт за реално предаване, респективно получаване на стоката. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. При този краен резултат е основателна и жалбата против определение № 76/07.01.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на дирекцията за изменение на решението в частта за разноските. В хода на ревизионното производство и до приключване на административното обжалване на РА от ревизираното дружество не са представени процесните фактури, а обяснението е било че поради факта, че помещението архив на дружеството е в лошо състояние и е пълен безпорядък не могат да се представят копия на фактури с № 312, 347, 348, 355 и 371 с издател "Транстравъл груп" ЕООД и не могат да бъдат представени всички фактури с издател "Фючър корпорейшънс" ООД. Същите са представени в хода на съдебното производство и са обсъдени в заключението на приетата по делото ССЕ, поради което и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК разноските по делото следва да бъдат поети от него. На касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1748,82 лева за две инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно направено искане в касационната жалба. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение