Решение № 14913 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2012 г.

Решение № 14913 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от Всестранна кооперация - Велико Търново срещу решение № 161 от 3.04.2012 г. по адм. д. № 741/2011 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу акт за установяване на задължения по декларация от орган по приходите при Община В. Търново. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че задължението е изчислено правилно съгласно измененията в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приети с решение № 1172/20.10.2011 г. и решение № 1173/20.01.2011 г. на Общински съвет В. Търново - основата е данъчната оценка на имотите, ставката е 7,5 промила /с решение № 1173 - ставката за определяне на таксата/. Направени са изводи, че посочените решения на Общински съвет за изменения в наредбата имат нормативен характер и не са били оспорени по реда на Раздел III от Глава десета, чл. 185 и сл. от АПК и че твърдяното противоречие на цитираните решения с разпоредбите на чл. 66 и чл. 68 от ЗМДТ не обосновава извод за недължимост на задълженията, определени въз основа на приетите с тези решения изменения на наредбата. Изложени са мотиви, че решения на Общински съвет В. Търново, с които е определен размерът на таксата за битови отпадъци, като е определена основата, върху която се начислява таксата /решение № 1172/20.01.2011 г./ и ставката, с която се определя задължението /решение № 1173/20.01.2011 г./, са взети в рамките на визирания в закона срок, поради което за жалбоподателя не е приложима разпоредбата на § 25, ал. 2, изр. II от ЗИДЗМДТ и таксата не може да се определи в размер на абсолютната стойност от предходната година. Посочено е, че по делото не е спорно, че на територията на Община Велико Търново, в районите, в които се намират имотите, собственост на жалбоподателя, услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ се престират от общината и то в посочения пълен размер, поради което задължението за заплащане на такса с обжалвания акт е правилно определено и е дължимо. Решението е правилно. Установено е, че обжалваният АУЗД № 5/4.05.2011 г. е издаден от орган по приходите при Община В. Търново, като с него са определени задължения на кооперацията - такса за битови отпадъци за недвижими имоти /46 броя/ за 2011 г. общо в размер на 56 189,18 лв. С Решение № 1172 по протокол № 81 от заседание на Общински съвет В. Търново на 20.01.2011 г. е прието изменение в действащата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато то не може да се установи - в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от Общинския съвет, а съгласно чл. 16а от Наредбата /приет с решение № 1124/2.11.2006 г. на Общински съвет В. Търново/ за нежилищни имоти на юридически лица основата по чл. 16, ал. 1 е данъчната им оценка. Според редакцията на цитираната разпоредба, действаща до приетото изменение с решението на общинския съвет, основата по чл. 16, ал. 1 от Наредбата е била отчетната стойност на имотите. Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 66, ал. 3 и чл. 68 от ЗМДТ. Правилно е прието от съда, че по отношение на определянето на таксата за битови отпадъци за процесния период 2011 г. е приложима специалната разпоредба на § 25, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 1.01.2011 г., съгласно която общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2011 г., а когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година. Посочената разпоредба е специална и е приложима само за процесния период, за разлика от разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, в случая срокът - до 31 януари 2011 г. е спазен. Неоснователно се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че обжалваният акт не е мотивиран. Актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му, мотиви относно начина на изчисление на таксата не е необходимо да са подробно изложени, изчислението на таксата е подлежало на проверка от страните, както в производството по издаване на административния акт, така и в съдебното производство. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Правилни са изводите на съда, че след като няма спор, че на територията на Община В. Търново, в районите, в които се намират имотите, собственост на жалбоподателя, услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ се престират от общината и то в посочения пълен размер и не се оспорва размера на сбора на таксите за съответните услуги, следва да се приеме, че размерът е изчислен правилно. Жалбоподателят не се е позовал на друго извършено от него изчисление на размера на сбора на таксите, от което да се приеме, че технически те са изчислени неправилно. Неоснователни са твърденията, че съдът не се е произнесъл относно твърденията за нарушение на принципите на чл. 7 и 8 от ЗМДТ при определяне на дължимите такси смет. Тези доводи са относими при обжалване на решението на общинския съвет за определяне размера на местните такси и не могат да се разглеждат в настоящото производство. Жалбоподателят не е твърдял, че размерът на таксата може да се определи според количеството битови отпадъци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,