Решение № 2700 от 14.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Варна, подадена чрез юрисконсулт Славова, против Решение 1076/01.08.2022 г., постановено по административно дело 1120/2022 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител, посредством писмено становище. Ответните страни Златни пясъци АД и Паркстрой - Златни пясъци ООД се представляват от адвокат Йоцова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменен отказ на Главния архитект на община Варна, обективиран в писмо АУ027955ВН_001ВН/13.04.2022 г., за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на к. к. "Златни пясъци", на основание чл. 13, ал. 3 ЗУЧК по представени схеми, одобрени от Министъра на туризма, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган и съобразно изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но в противоречие с материалния закон и по-конкретно с приложимата за случая разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, която не предоставя възможност за главния архитект да откаже издаването на разрешение за поставяне, при наличие на одобрена от Министъра на туризма схема. На следващо място е приел, че в този закон липсва нормативно изискване одобрените от министъра схеми да се внасят за разглеждане от Експертния съвет по устройство на територията към съответната община, както е сторено в случая. Оспореното решение е правилно. Относимите факти са напълно изяснени, като съдът е възприел обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. От страна на Златни пясъци АД и Паркстрой - Златни пясъци е било отправено искане до Главния архитект на община Варна за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, въз основа на одобрени схеми от Министъра на туризма, в частни имоти на територията на к.к. Златни пясъци, за който не се спори, че е морски курорт от национално значение. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 8 ЗУЧК, поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в това число ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Тази норма е специална по отношение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, поради което се прилага с приоритет. По делото е установено, че са налице схеми по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК за преместваеми обекти и съоръжения, които са одобрени на 26.06.2020 г. от Министъра на туризма и между страните няма спор, че в тях фигурират процесните обекти. Липсват данни и твърдения тези схеми да са отменени или да са приети нови такива за територията на курортния комплекс. Предвид установените факти, правилен е изводът на съда за това, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК не поставя изискване за контрол от страна на Главния архитект на общината спрямо вече одобрените от Министъра на туризма схеми, като предпоставка за издаване на разрешения за поставяне на преместваемите обекти. Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на община Варна, издадена на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ, урежда процедурата по издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, но не може да поставя на заявителите допълнителни условия, които не са регламентирани в специалния ЗУЧК. В конкретния случай, при постъпило заявление с одобрени от Министъра на туризма схеми за разполагане на преместваемите обекти, компетентният административен орган следва да издаде исканите разрешения. Допълнителен мотив за незаконосъобразност на оспорения акт е несъответствието му с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта не са посочени конкретните изисквания от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и от Наредба на Общински съвет Варна за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, които органът е счел, че не са спазени. Допуснатото нарушение във формата на акта, изразяващо се в липсата на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения отказ на главния архитект на община Варна на основание чл. 146, т. 2 АПК. Независимо от това по делото е представено становище за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормативите за пожарна безопасност от 2019 г. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неактуалност на представените схеми поради непокриване на условията по одобрените на 20.01.2022 г. изисквания, качени на интернет страницата на Министерство на туризма. На първо място, в оспорения отказ не се съдържат фактически и правни съображения за неспазването им, поради което изложените доводи в тази насока са неоснователни. На второ място, същите са относими към съдържанието на схемите за поставяне на преместваеми обекти на територията на морските плажове и ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, а не се отнасят за частни имоти в обхвата на курортния комплекс, върху които се предвижда разполагането на обектите, предмет на искането. На следващо място, изискванията касаят съдържанието на постъпващите за одобряване схеми по чл. 13, ал. 2 ЗУЧК или при промяна на данните в тях, а не представляват основание за последващ контрол от главния архитект на общината на вече одобрени от министъра на туризма такива. Възражението за одобряването им две години преди заявлението за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти също е неснователно, доколкото по делото няма данни схемите да са загубили своето действие. Предвид изложените мотиви, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,състав на Второ отделение