Решение № 4338 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3204/2017 г.

Решение № 4338 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3204/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Б. М. М. срещу решение № 39/3.02.2017 г. по адм. д. № 232/2016 г. по описа на Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-20-66/05.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. и потвърденото с него разпореждане № 5511236042/18.07.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С., за отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и са присъдени разноски. В касационната жалба се оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ С., редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е потвърдено разпореждане № 5511236042/17.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С., с което на основание чл. 69, ал. 6 КСО /12.2015 г./ и чл. 68б КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2116-20-99/19.02.2016 г. на Б. М. М.. Към датата на подаване на заявлението - 19.02.2016 г. Б. М. М. има навършена възраст 60 г. и 02 м. 26 дни, и осигурителен стаж: от първа категория 06 г. 07 м. 10 дни, от втора категория 02 г. 07 м. 20 дни, от трета категория - 27 г. 07 м. 24 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд 42 г. 00 м. 10 дни. Общ сбор от осигурителен стаж и възраст - 102 г. 03 м. 06 дни. Според чл. 69, ал. 6 от КСО, на основание на който Матев моли да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в редакцията му към датата на подаване на заявлението, служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита. Матев претендира и за право на лична пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, който предвижда, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; По подаденото от Матев заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст първоначално е постановено разпореждане № 5511236042/15.03.2016 г. на пенсионния орган, с което е отказана лична пенсия, тъй като към датата на заявлението няма 18 години /2/3 от стажа му/ като държавен служител по закона за МВР по чл. 69, ал. 6 от КСО и няма 10 години осигурителен стаж от първа категория труд съгласно изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО. С вх. № 1012-20-33/12.04.2016 г. Б. М. е подал възражение до директора на ТП на НОИ С., с мотиви, че стажът му като държавен служител за длъжността "Главен инспектор" в "Гражданска защита" от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г. следва да се зачита за първа категория труд. Директорът на ТП на НОИ С. е отменил Разпореждане № 5511236042/15.03.2016 г. и е върнал преписката на пенсионния орган за доизясняване. С писмо изх. № 1012-20-33/03.06.2016 г. е поискано да се извърши проверка и преценка на категорията труд от финансов ревизор при ТП на НОИ - С., на О. С. за положения от Матев осигурителен стаж за периода 4.05.2000 г. - 28.12.2009 г. Установено е с Констативен протокол № КП-5-20-00151308/29.06.2016 г., че Б. М. е назначен от 4.05.2000 г. на длъжност "старши експерт" в отдел "Гражданска защита" към Областна администрация - С. От 16.06.2000 г. е преназначен на длъжност "старши експерт по гражданска защита" към О. С. Със заповед № РД-13-285/23.04.2004 г. е назначен считано от 1.05.2004 г. на длъжност "Главен инспектор" в община С. с ранг IV в отдел "Управление при кризи" в дирекция "Гражданска защита" област С., в Държавна агенция "Гражданска защита". За периода от 4.05.2000 г. до 28.12.2000 г. за Матев са начислени и внесени осигуровки за трета категория труд. Със заповед № РД-911/19.12.2007 г. на Министерството на държавната политика по бедствия и аварии /л. 76 по адм. д. № 232/2016 г. на Административен съд С./ са определени длъжностите от Главна дирекция "Национална служба гражданска защита" и териториалните й звена, за които осигурителният стаж се признава първа категория. Видно от текста на заповедта, сред тях не попада длъжността на касатора - "Главен инспектор" по "Гражданска защита" - С. С оглед на изложеното касационният състав намира, че правилно с разпореждане № 5511236042/17.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С. на основание чл. 69, ал. 6 КСО /12.2015 г./ и чл. 68б КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ С.. Първоинстанционният съд също законосъобразно е отхвърлил жалбата на Б. М. срещу решението на ТП на НОИ С. Касаторът възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, като излага съображения, че Главна дирекция "Пожарна безопасност" е преминала към МВР, че е налице пълно правоприемство, като цитира Тълкувателно решение № 10/2013 г. по ТД № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС. Т., че е полагал извънреден труд, участвайки в спасителни операции и прилага заповеди за извънреден труд и длъжностна характеристика. Пред първоинстанционния съд са изслушани двама свидетели - за това, че е касаторът е участвал в аварийно-спасителни операции. Прието е и заключение на Съдебно-икономическа експертиза - със задача да отговори на въпроса дали длъжността на Матев попада в хипотезата по чл. 69, ал. 6 КСО. В заключението на вещото лице, което е кредитирано като обективно и компетентно от първоинстанционния съд, е даден отрицателен отговор. Нито по длъжностна характеристика, нито с нарочни заповеди на Б. М. не са му възлагани за пряко и непосредствено изпълнение на дейностите, визирани в чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР - операции по издирване и спасяване, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, оперативна защита при наводнения и радиационна, химическа и биологическа защита. Първоинстанционният съд правилно е потвърдил изводите в процесния административен акт, че по отношение на Б. М. не са налице въведените в чл. 69, ал. 6 КСО и чл. 69б от КСО условия за да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът няма 18 години стаж в гражданската отбрана и не отговаря на условието по чл. 69б КСО, тъй като няма изискуемия осигурителен стаж 10 години от първа категория. Предвид гореизложеното се налага изводът, че наведените в касационната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение приема, че Административен съд С. е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,