Решение № 12155 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2010 г.

Решение № 12155 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6462/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Сигма ремонт" ЕООД със седалище и адрес в гр. София, представлявано от управителя Иво Любомиров Виденов, срещу решение № 654/29.03.2010 г., постановено по адм. д. № 4980/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се обяви за нищожна оспорената от дружеството Заповед № РД 20-103/26.06.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община или се отмени като незаконосъобразна. Ответникът Столична община - Дирекция "Контрол по строителството", чрез процесуалния си представител в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Сигма ремонт" ЕООД, срещу Заповед № РД 20-103/26.06.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 във връзка с ал. 1 и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж "сграда № 17 по протокол от 27.05.2009 г., с РЗП 278.80 кв. м", попадащ в новообразувана улица съгласно ПУП, в м. "Зона Б-5-4", гр. София, застрашен от самосрутване и неподлежащ на заздравяване, станал опасен за здравето и живота на гражданите, негодна за използуване и вредна в санитарно-хигиенно отношение. За да постанови решението си съдът приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган след делегиране на правомощия, че е издадена след съставяне на протокол на комисия, който протокол е одобрен и че е в съответствие на материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, че процесната заповед е нищожна, тъй като подписалият заповедта Петър Духлев н-к отдел при на Дирекция "Контрол по строителството", СО е действувал след като са му били делегирани правомощията на кмета да издава заповеди със Заповед № РД-09-3345/29.05.2009 г., по реда на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ. Приетото от административния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган е законосъобразен, който е изведен след анализ на представените по делото доказателства. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението и по съществото на спора. По делото безспорно е установено от събрания доказателствен материал и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че процесната сграда е неизползваема, занемарена, с изкъртени прозорци и врати, разрушена една от колоните на фасадата, неизползуваема и неподдържана, с олющена мазилка. С оглед на това правните изводи на съда, че сградата че не подлежи на заздравяване кореспондират, както на събрания доказателствен материал, така и на заключението на вещото лице и са обосновани. Сградата е идентифицирана с установено точно местонахождение съгласно съставения протокол на назначената комисия, както и от заключението на вещото лице, поради което заповедта не е без предмет. Заповедта е издадена въз основа на протокол на комисията, поради което правилно е прието, че е спазена предвидената процедура, както и на правно основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на процесната сграда, която е невъзможно да се заздрави. Съдът е изложил подробни мотиви към решението си, като е отговорил на всички доводи, правени от жалбоподателя, които настоящата инстанция споделя изцяло и не се налага приповтарянето им и каквито се правят и в касационната жалба. Като се има предвид изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК