Решение № 8240 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16666/2013 г.

Решение № 8240 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16666/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 2849/11.11.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3129/2013 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 031300590/07.05.2013г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ-Добрич, потвърден с решение № 366/29.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и при неправилно тълкуване волята на директора на ТД на НАП град Варна в Заповед № Д-931/04.07.2011 г. и заповед № Д-932/10.03.2011 г., с които са конкретизирани персонално правомощията на органите по приходите от ТД на НАП гр. Варна по възлагане на ревизии. Поддържа се и довод за недопустимост на решението, поради липса на компетентност на съда по тълкуването на административни актове съгласно чл. 62, ал. 3 от АПК и чл. 251 от АПК, каквото тълкуване е извършил на заповедите, издадени от териториалния директор, при преценката за компетентност на органа възложил ревизията. Искането е за обезсилване на решението, респективно неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Иван Николов Лефтеров, не е изразил становище по касационните доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Върховният административен съд, състав първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Варна е бил ревизионен акт № 031300590/07.05.2013г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ-Добрич, потвърден с решение № 366/29.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който в резултат на ревизия, проведена по реда на чл. 122 от ДОПК по отношение на Иван Николов Лефтеров от гр. Варна са установени допълнителни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в общ размер на 11290 лева и съответните лихви за периода 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2010 г. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган и е нищожен. Този извод е мотивиран с липса на териториална компетентност за органите по приходите, възложили ревизията - Ангелинка Димитрова Събева - началник сектор дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Добрич, както и Изабела Борисова Дукова - началник сектор Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП гр. Варна, която е издала и заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Според съда, от приложените по делото заповед № Д-931/04.07.2011 г. и заповед № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП, град Варна относно правомощията органите по приходите от тази териториална дирекция по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, не се установява, органите, възложили процесната ревизията и издали заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК да разполагат с компетентност по възлагане на ревизии на данъчни субекти със постоянен адрес в гр. Варна, като този на ревизираното физическо лице. Анализирайки съдържанието на посочените заповеди, съдът е приел, че за данъчните субект с постоянен адрес град Варна, директорът на ТД на НАП е определил поименно други органи по приходите с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и обосновал извод, че след като процесната ревизия не е възложена и заповедта за определяне на компетентен орган по приходите не е издадена от тези органи по приходите, то ревизионният акт е нищожен. Настоящият касационен състав преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно, поради следното: Съдът се е произнесъл по жалба, предявена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и срещу ревизионен акт, който е обжалван по административен ред и не е отменен съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът не е извършил тълкуване на административните актове, издадени от директора на ТД на НАП град Варна, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Решението е постановено по предмета на спора, като е извършена дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК преценка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, който включва и проверка относно компетентността на органите по приходите, възложили ревизията и тези, издали ревизионния акт. Именно в тази връзка са обсъдени и актовете на директора на ТД на НАП град Варна, с които са определени органи по чл. 122, ал. 2, т. 1 от ДОПК. При преценката за компетентност на органите по приходите, възложили ревизията на Иван Николов Лефтеров от град Варна и органът по приходите, издал ЗОКО, определени от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № Д-931/04.07.2011 г. и заповед № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП, град Варна, първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя съгласно чл. 8 от ДОПК. В конкретния случай няма спор по делото, че ревизията е възложена и заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издадена от орган по приходите по смисъла чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП - началник сектор "Ревизии" в дирекция Контрол при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Добрич, определен със заповед на директора на ТД на НАП. Спорът е относно териториалния обхват на правомощията на органа по приходите от съответното ИРМ и по-конкретно разполага ли с правомощия този орган да възлага ревизии по отношение на данъчнозадължени лица, чийто постоянен адрес, респективно седалище, е в рамките на териториалния обхват на дейност на дирекцията, но извън съответното работно място. От тълкуването на цитираните по-горе разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. По силата на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗНАП, Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, като последните могат да бъдат организирани в дирекции, отдели и сектори. С решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г. на територията на страната са създадени пет териториални дирекции, една от които е ТД на НАП гр. Варна, в чийто териториален обхват и обхват на дейност е съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на закритите със същото решение ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. При така действащата структура на НАП, определяща за материалната и териториална компетентност на органите по приходите в производствата по ДОПК е компетентността на териториалната дирекция. Съществуването на изнесени работни места /ИРМ/ в различни населени места, включени в териториалния обхват на дирекцията, не може да служи като основание за определяне на териториална компетентност, тъй като работното място не притежава структурна и териториална обособеност в структурата на ТД на НАП. По аргумент от т. 4 от цитираното решение на УС на НАП, следва да се приеме, че това са офиси, в които се осъществят дейностите по обслужване на данъкоплатци и осигурители, съответстващи на съществуващите до 01.01.2010 г. териториални дирекции. По силата на изрична правна норма - чл. 6, ал. 3 от ЗНАП функциите по установяване на публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечаването и събирането на публичните вземания, в рамките на структурата на НАП, са възложени на териториалните дирекции. В тази връзка нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК обвързва компетентността на органа по приходите по издаване на актове с компетентната териториална дирекция, определена съгласно чл. 8 от ДОПК. По аналогичен начин са уредени и правомощията по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК - от органи по приходите, определени от директора на компетентната териториална дирекция. Ето защо не може да бъде споделено становището на административния съд, че директорът на ТД на НАП, в рамките на компетентността му по организация и ръководство на териториалната дирекция е ограничил определената от закона компетентност на органите по приходите на териториален принцип. В случая това не е сторено и с издадените от директора на ТД на НАП гр. Варна заповеди, в които компетентният орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК е индивидуализиран според името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите, заеманата длъжност и работното му място. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповед № Д-931/04.07.2011 г. и заповед № 1597/01.11.2012 г. при оправомощаването на Ангелинка Димитрова Събева и на Изабела Борисова Дукова и двете на длъжност, началник сектор Ревизии, дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Добрич, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, включително и такива с работно място в гр. Варна, не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където е работят. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - според постоянния адрес на физическото лице Иван Лефтеров, за който по делото не е спорно, че е в град Варна, ж. к. Трошево № 76, вх. А, ет. 8, ап. 87, поради което и ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,