Решение № 4270 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14251/2019 г.

Решение № 4270 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14251/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община П., подадена чрез процесуалните му представители М. Сукарева и юрк. М. Д., срещу решение № 1873 от 08.10.2019 година, постановено по адм. дело № 234/2019 година по описа на Административен съд – П., с което е отменена заповед № 180 А2777/23.11.2018 година на кмета на община П. и Община П. е осъдена да заплати на П. Ф. сума в размер на 1010. 00 (хиляда и десет) лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – П. Ф. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника му адв. А. Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на П. Ф. срещу заповед № 180 А2777/23.11.2018 година на кмета на община П., с която, на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС), е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ етаж ... от сграда с идентификатор 56784.518.457. 6 по кадастралната карта на град П.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗОС, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Изводът на съда за наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК спрямо оспорената заповед са необосновани и направени при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на първата хипотеза от тази законова разпоредба следва извода, че административното производство по изземване на имоти предполага кумулативно наличието на две предпоставки - да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. От данните по делото и назначената съдебно-техническа експертиза безспорно е установено, че предмет на заповедта за изземване е втори етаж от сграда, построена изцяло в имот частна общинска собственост, отреден за образование и здравеопазване. Безспорно е също, че изграденото е със статут на временен строеж по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.); , в съответствие с чл. 56, ал. 2 от ЗОС. Постройката е отразена в Забележките по т. 11 в Акт за частна общинска собственост № 1852 от 31.05.2018 година, с изрично отбелязване, че е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във вр. с чл. 92 от ЗС. От своя страна, самият акт за общинска собственост е съставен на основание на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във вр. с § 8, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗНП /ДВ, бр. 105 от 2006 г. - предоставяне на имота в собственост на общината със закон и по аргумент от чл. 5, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗОС, до доказване на противното по общия исков ред, удостоверява правото на собственост на общината, както върху целия терен, така и върху процесната постройка, изградена в него. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Както се посочи по-горе, изграденото в общинския имот, съгласно представените документи и скици, е със статут на временна сграда и представлява магазин за промишлени стоки. При тези данни следва да се приеме, че постройката е описана в т. 11 от акта за общинска собственост и спор относно собствеността й не е налице, обратно на приетото от административния съд. На второ място, доказателствата не установяват наличието на валидно правно основание за ползване на процесния имот от жалбоподателя П. Ф.. Договорът за гражданското дружество, изменен с анекса от 04.07.1997 година като Договор за наем и ползване, е със страни ДДЮ "Р. К." и ЕТ "М. – В. М.", а Договорът за наем между същите страни от 01.01.2002 година е с предмет "временно и възмездно ползване на земя – 60 кв. м., за построяване на временна постройка". С оглед на това и предвид императивните разпоредби на чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 6 от ЗОС, договорните правоотношения между едноличния търговец и П. Ф., по силата на които последният ползва въпросния имот, не обосновават наличието на основание за ползване по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По този начин се обуславя и наличието на втората кумулативна предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - общинският имот да се владее или да се държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. Визираните в разпоредбата изисквания в случая са налице спрямо жалбоподателя. Относимите към изземването правнорелевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС, на което правно основание е издадена процесната заповед. Следва да се добави, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на общинската недвижима собственост. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания. Като е приел обратното и е отменил административния акт като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционното съдебно решение ще следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено ново, с което жалбата на П. Ф. срещу заповед № 180 А2777/23.11.2018 година на кмета на община П. ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора П. Ф. ще следва да бъде осъден да заплати на Община П. сума в общ размер на 200. 00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение