Решение № 12534 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6933/2009 г.

Решение № 12534 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6933/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОУИ -при ЦУ на НАП гр. Варна срещу решение № 516/30.03.2009 г. по адм. дело № 1567/2008 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, VI състав, с което РА № 1800825/8.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, на "Държавна ловно стопанство Дунав" - гр. Русе е обявен за нищожен за д. п. м. 12/2002 г. - м. 03/2003 г. и д. п. м. 12/2003 г. - м. 03.2004 г., отменен за определени публични задължения по ЗДДС за д. п. м. 06/2002 г. - м. 11.2002 г., м. 04/2003 - м. 11/2003 г., м. 04.2004 г. - м. 12/2006 г в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Държавна ловно стопанство Дунав" гр. Русе, чрез адв. Янков в съдебно заседание изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат Варненският административен съд е приел, че в случая заповедите за възлагане на ревизията № 498/13.06.2007 г., 761/24.08.2007 г., № 825/20.09.2007 г., и заповед за определяне на компетентен орган № К 825/5.11.2007 г., издадена на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки 2" в отдел "Контрол" при ТД на НАП гр. Русе и същите са издадени в нарушение на чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Процесната ревизия в тази част е възложена от некомпетентен орган, поради което съдът е приел, че издаденият от нередовно овластен орган ревизионен акт в тази част е нищожен. Съдът е приел също, че станцията е регистрирано по ЗДДС лице, получател на стоките и услугите по процесните фактури, следователно в случая е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС , която е облагаема съгл. чл. 32 ЗДДС и получените стоки и услуги са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки, т. е налице е предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС , поради което, съдът счита, че органът по приходите неправилно и незаконосъобразно е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури за съответните данъчни периоди, коригирал е данните по СД и е определил съответните на размера на отказаното право на данъчен кредит задължения ДДС и е начислил лихви. В тази част съдът е приел, че РА като незаконосъобразен и неправилен следва да се отмени. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че данъчните актове за прихващане или възстановяване, при действието на ДПК са данъчни актове, с които се установяват права и задължения. Данъчните периоди, които се обхващат от тези актове не могат да бъдат предмет на обсъждане и променяни с последващ ревизионен доклад и ревизионен акт. ДАПВ са стабилни индивидуални административни актове и не могат да бъдат променяни. Чл. 112 и 113 от ДОПК определят реда за изменение на РА, единствено когато той не е обжалван по съдебен ред, но настоящият случай не е такъв. Правилно съдът е приел, че с РА не могат да бъдат установявани нови факти и обстоятелства, различни от тези установени с тях. По отношение на данъчните периоди, през които станцията е извършвала дейности по възпроизводство, ползване и опазване на горите от ДГФ, стопанисване и опазване на дивеча, и е осъществявала ЛКМ и ЛСМ със средства, получавани от НУГ, съдът правилно е отменил РА и е признал правото на данъчен кредит. С изпълнение на тези дейности дивечовъдната станция, която е регистрирано по ЗДДС лице, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС . Станцията е извършвала доставки на услуги, срещу които е получавала такси, определена с тарифа на МС. Извършвала е доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и предпоставките по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС за признаване на данъчен кредит са били налице. По тези съображения Върховният административен съд, първо А отделение, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по доказан чрез адвокатско пълномощно размер - 300 лева.