Решение № 1450 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Общински съвет /ОбС/ - Павел Баня, чрез процесуалния му представител адвокат Х. Димова, срещу решение 2960/30.09.2024 г., постановено по адм. дело 408/2024 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, 6-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът - областен управител на област с административен център Стара Загора, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване от областния управител на област Стара Загора, на решение 103, взето по протокол 8 от заседание на ОбС-Павел Баня, проведено на 15.04.2024 г., за започване на процедура за продажба чрез провеждане на публичен търг с тайно наддаване на поземлен имот /ПИ/ с планоснимачен /пл./ 444 с площ 244кв.м, включен в УПИ V-67 в кв. 18 по плана на с. Скобелево, одобрен със заповеди 11213 и 11214/27.07.1946 г., целият с площ от 1440кв.м, при граници и съседи: УПИ ІІІ, улица, ПИ с пл. 67 /включен в УПИ V-67/, ПИ с пл. 68 /включен в УПИ V-67/ в кв. 18, съгласно акт за частна общинска собственост /АЧОбС/ 4936/14.03.2024 г. Решението е прието на посочено основание чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Павел Баня. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт /в това число заявление от 30.01.2024 г., подадено до кметство Павел Баня от М. Г. П., като собственик на поземлен имот с пл. 67 с площ от 870кв.м, също включен в УПИ V-67 в кв. 18 по плана на с. Скобелево, АЧОбС 4936/14.03.2024 г., скица 165/15.032024 г. и копие-извадка от действащ ПУП-ПР на с. Скобелево/ и е назначена съдебно-техническа експертиза. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства административният съд установява релевантната за спора, фактическа обстановка, за което в решението си излага подробно обосновани мотиви. По фактите липсва спор между страните, поради което и мотивите на съда в тази връзка, споделени от касационната инстанция, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Накратко следва да се посочи, че по данни от приложените по делото документи /включително АЧОбС 4936/14.03.2024 г., заповед РД-14-20/21.02.2024 г. на кмета на община Павел Баня за попълване/изменение на кадастралния план на с. Скобелево и скиците на имота/ с дворищно-регулационния план на с. Скобелево, одобрен със заповеди 11213 и 1124/27.07.1946 г., процесният общински имот с площ 244кв.м /понастоящем индивидуализиран като поземлен имот с пл. 444 от кадастралния план на с. Скобелево/, е придаден към съседния му имот с площ от 870кв.м /индивидуализиран като ПИ с пл. 67/, при което е обособен парцел с обща площ от 1 440кв.м /чрез включването и на части от други имоти/, представляващ според сега действащия ПУП-ПР на с. Скобелево, УПИ V-67. Също така, по данни от неоспореното заключение на вещото лице, поземлен имот с пл. 444 по кадастралния план на с. Скобелево, представлява стръмен терен, с повърхност 244кв.м и лице 12.50м. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимия материален закон. Според мотивите на първата инстанция, неправилно като правно основание за продажбата на процесния общински имот в акта е посочена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗОбС /налагаща продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост да се извършва след решение на общинския съвет, от кмета на общината, чрез публичен търг или публично оповестен конкурс/, наместо приложимата в случая ал. 3 на чл. 35 ЗОбС, според която продажбата на земя - частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС. По тези мотиви и независимо, че преценява, като неприложима, сочената в жалбата на областния управител на област Стара Загора разпоредба на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отменя акта на ОбС-Павел Баня, като незаконосъобразен и осъжда Община Павел Баня да заплати на Областна администрация-Стара Загора разноски по делото в размер на 150лв. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по своя краен резултат, но при съществена корекция в изложените за това правни изводи: Предвид данните от събраните по делото доказателства, процесният общински поземлен имот е придаден към съседния му имот и съответно - включен в УПИ V-67 /тогава - дворищнорегулационен парцел/, в кв. 18 по дворищно-регулационния план на с. Скобелево, при действието на Закона за благоустройството на населените места /ЗБНМ, обн. ДВ, бр. 117/1941 г., отм. ДВ, бр.227/01.10.1949 г., в сила от 01.01.1950 г./. Съгласно чл. 47 от този закон, недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационния план за мероприятията на общината, държавата и обществените /автономни/ учреждения, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. Независимо от непосредствения вещно-прехвърлителен ефект на дворищнорегулационния план при действието на ЗБНМ /отм./, придобиването на собствеността на придадените към парцела части от имоти с влизането му в сила има само условен характер, който отпада при прилагането на дворищнорегулационния план, когато прехвърлянето на собствеността върху придадените части от имоти става окончателно. Съгласно § 6, ал. 2 от Преходните разпоредби на ЗУТ /ПРЗУТ/, действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, а според § 8, ал. 1 ПРЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. В ал. 2 на § 8 ПРЗУТ е предвидено, че собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; или 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. По делото липсват данни, а и не са наведени твърдения в този смисъл, одобреният през 1946 г. дворищнорегулационен план на с. Скобелево да е бил приложен, включително в срока по § 6, ал. 2 ПРЗУТ или по реда на § 8, ал. 2, т. 1 ПРЗУТ, както и не се установява след прекратяване на отчуждителното му действие да е проведена някоя от двете предвидени в § 8, ал. 2, т. 2. и т. 3 ПРЗУТ, процедури. Затова, противно на приетото от административния съд, настоящият съдебен състав счита, че доколкото две от външните граници на общинския поземлен имот са и външни граници на УПИ V-67, то той, макар и несъмнено собственост на Община Павел Баня, представлява по смисъла на сега действащия ЗУТ, реално определена част от посочения урегулиран поземлен имот, която може да бъде предмет на разпореждане от Община Павел Баня, но само при спазване на въведеното в чл. 200, ал. 1 ЗУТ ограничение. Съгласно тази разпоредба реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Предвид това, съдът съобрази установеното по делото, в това число по приетото заключение на вещото лице, че процесният общински поземлен имот, находящ се в с. Скобелево, представлява стръмен терен, поради което приложение в случая намира и хипотезата на чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ, изискваща минималната повърхност на имота да бъде от поне 250кв.м, с лице 12м, докато установената по делото повърхност на поземления имот е 244кв.м /в това число по данни от АЧОС 4936/14.03.2024 г./. Следователно, по аргумент от чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ, Община Павел Баня не може законосъобразно да се разпореди с този имот чрез продажбата му на публичен търг с тайно наддаване, на основание чл. 35, ал. 1 ЗОбС, а оттам и правилен е формираният от административния съд краен извод за незаконосъобразността на оспореното решение на ОбС-Павел Баня. С оглед приетото от съдебния състав, че дворищнорегулационният план от 1946 г. не е бил приложен, само за изчерпателност е удачно да се посочи, че разпореждането с процесния общински поземлен имот може да бъде осъществено при условията на специалния § 8, ал. 2, т. 1 ПРЗУТ, в какъвто имплицитен смисъл според състава, е и искането на собственичката на поземлен имот с пл. 67 с площ от 870кв.м, включен в УПИ V-67, в кв. 18 по плана на с. Скобелево, направено с подаденото до кметство Павел Баня заявление. По изложените съображения и направената корекция в мотивите, касационният съдебен състав приема, че атакуваното решение е правилно като резултат, което налага оставянето му в сила. При този изход от спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, предвид което и съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,