Решение № 9238 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2015 г.

Решение № 9238 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3105/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба, подадена от М. М. И. от гр. С.. срещу заповед № 8121К-83/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и издадена в нарушение на установените правила., поради което желае да бъде отменена обжалваната заповед.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната заповед № 8121К-83/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР на М. М. И. - доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени три отделни дисциплинарни нарушения от страна на М. И., а именно:

1. Не е изготвил предвидените планове и отчети за научноизследователската та дейност в Академията на МВР, съгласно изискванията на чл. 9, т. 4 от Правилника за научноизследователската дейност на Академията на МВР. С това не е изпълнил служебните си задължения, вменени му с чл. 9, т. 4 от правилника - деяние представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "Порицание".

1. Не е предложил състав на специализираната "Еразъм" комисия в резултат на което ректорът е издал заповед, с която съставът на специализираната "Еразъм"комисия е определена в противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 3 от Правилника за реализиране на мобилности по програма "Еразъм" в Академията на МВР и е нарушен редът за изготвяне на предложение относно състава на комисията. Това деяние представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "Порицани

1. В качеството си на заместник -ректор не е предприел действия за изготвяне на предложение до ректора за издаване на заповед за определяне на комисия по научноизследователската дейност, на която е следвало заместник ректорът да бъде председател, с което не е изпълнил служебните си задължения по чл. 9 от Правилника за научноизследователската дейност -деяние представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "Порицание".

За всяко от тези дисциплинарни нарушения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Няма спор, че М. М., към датата на издаване на оспорената заповед. е държавен служител, доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при А. на МВР, заместник -ректор на академията.

Повод за налагане на дисциплинарното наказание на Иванов е извършена проверка в Академията на МВР, разпоредена със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С нея са установени данни за неправомерни действия от служители на академията. Изготвена е справка рег. № 8121р-33960/20.11.2014 г. до министъра като в нея са констатирани описаните три дисциплинарни нарушения, извършени от М. И. и е дадено предложение до министъра да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо държавния служител.

На 12.01.2015 г. М. И.. е поканен да се запознае с обобщената справка. Депозирани са негови писмени обяснения с рег. № 4581р-238/13.01.2015 г., в който той поддържа тезата, че не е извършил дисциплинарните нарушения.

Министърът се е запознал с обобщената справка на 26.11.2014 г., като въз основа на нея е издал оспорената заповед № 8121К-83/20.01.2015 г.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Оспорената заповед № 8121К-81/20.01.2015 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. М. И. е държавен служител, доцент в Академията на МВР и в качеството му на заместник ректор на академията му е наложено наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", което е предвидено като дисциплинарно наказание в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Не се спори, че производство е започнало със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г., издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, както и че е приключило в предвидените от закона срокове с оглед датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и датата, на която материалите от обобщената справка са достигнали до дисциплинарно наказващия орган, респективно той е открил нарушението.

На практика по делото безспорно се установява, от събраните писмени доказателства, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието.

В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не са налице, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, както и че в нея липсва точно и пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени вменените му нарушения.

Посочено бе по- горе, че И. е санкциониран за констатирани три нарушения. Първото от тях - не е изготвил предвидените планове и отчети за научноизследователската та дейност в Академията на МВР, съгласно изискванията на чл. 9, т. 4 от Правилника за научноизследователската дейност на Академията на МВР. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нито в обобщената справка се сочи времето, в което тези планове и отчети е следвало да бъдат изготвени. Действително, в чл. 9, т. 4 от Правилника за научно изследователската дейност в Академията на МВР/наричан Правилника /на заместник -ректора е вменено задължение да изготвя "периодични планове и отчети за научно изследователската дейност ", като в чл. 25 от правилника е предвидено, че академичният съвет обсъжда и приема годишния отчет за научно -изследователската дейност, изготвен от заместник ректора, след обсъждането му от университетската комисия по научно-изследователската дейност.

В правилника не се сочи цикличност, в какъв период от време да бъдат изготвени тези периодични планове и отчети/по чл. 9, т. 4. /, нито пред кого и в какъв срок следва да бъдат представени .

В чл. 25 от правилника е предвидено обсъждане и приемане от академичния съвет на годишен отчет за научно изследователската дейност, изготвен от заместник ректора, след обсъждането му от университетската комисия по научно изследователската дейност. И тук правилника не обвързва тези задължения с каквито и да било срокове. В административната преписка липсват доказателства относно факта- за соченият в заповедта период- 17.03.2014 до 25.09.2014 г./т. е. в този шестмесечен период от време/следвало ли е Иванов да изготвя, в качеството си на заместник ректор, периодични планове и отчети", респективно "годишен отчет" за научноизследователската дейност- за неизпълнението на което задължение да бъде санкциониран. На тази плоскост следва да се приеме, че не е доказано и установено жалбоподателят да е извършил това нарушение.

И. е санкциониран и за това, че не е предложил състав на специализираната "Еразъм" комисия, поради което ректорът на академията е издал Заповед № 3-2167/6.11.2014 г., с която съставът на тази комисия е определен в противоречие със законовите изисквания.

Видно от представеният по делото Правилник за за реализиране на мобилности в Академия на МВР по секторна програма "Еразъм" на Европейския съюз, в чл. 8 от е предвидено, че заместник ректора предлага на ректора състава на специализираната Еразъм комисия за всяка академична година.

Между страните не се спори, че Иванов е заемал длъжността заместник ректор в периода- 27.09.2013 г. до 20.11.2014 г. Липсват доказателства И. да е предложил на ректора състав на специализираната "Еразъм" комисия за началото на академичната 2014 г. Затова следва да се приеме, че същият е осъществил нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "Порицание".

За третото вменено на Иванов нарушение. Твърди се в заповедта, че в качеството си на заместник -ректор не е предприел действия за изготвяне на предложение до ректора за издаване на заповед за определяне на комисия по научноизследователската дейност, на която е следвало заместник ректорът да бъде председател, с което не е изпълнил служебните си задължения по чл. 9 от Правилника за научноизследователската дейност.

Правилника не вменява задължение на заместник ректора да предлага състав на комисия по научно изследователската дейност, нито обвързва ректора с такова предложение.

Дисциплинарната отговорност е ангажирана при квалификация на деянията като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Предвид горното, настоящият състав намира, че дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на служителя, не са безспорно установени.

Законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания. В конкретния случай, дисциплинарно - наказващият орган е постановил процесния акт без да анализира всички факти и обстоятелства, както поотделно така и в своята съвкупност, което е довело до непълнота на проверката и неправилна преценка на събраните доказателства. Липсата на конкретизация на длъжностните задължения на наказаното лице, непосочването обстоятелствата по отношение на фактическия състав на извършените дисциплинарни нарушения както от обективна, така и от субективна страна и доказателствата в тяхна подкрепа, обуславят издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт какъвто по своята същност е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Горното от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Недоказаността на вменените отделни дисциплинарни нарушения на служителя, обуславя неприложимостта на хипотезата на системност на нарушенията, която според легалната дефиниция установена § 1, т. 22 от ПЗР на ЗМВР предпоставя наличие на три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Предвид гореизложеното, оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение