Решение № 3623 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2014 г.

Решение № 3623 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "Витенда" АД, гр. София, представлявано от Нели Андонова Стоянова, чрез адв. Табурова-Атанасова против Решение № 3410 от 21.05.2014 г., постановено по адм. дело № 9729/2013 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Витенда" АД срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-220-2600/318 от 11.09.2013 г. за извършена оторизация и финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която се отказва финансово подпомагане по Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони, обвързана с производството (НДКМ 3). В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се обяви нищожността на обжалвания административен акт и при алтернативност да се отмени оспореното уведомително писмо с изх. № 01-220-2600/318 от 11.09.2013 г. на вр. и. д. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", като незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), чрез юрк. Ламбев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото пред касационна инстанция, както и прави възражение за евентуална прекомерност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Счита, че изложените с касационната жалба възражения относно броя на установените животни е неоснователно и че техният брой е бил правилно установен от страна на административния орган, чийто констатации са препотвърдени от заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице Коен. Предлага съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба подадена от "Витенда" АД, гр. София, срещу УП изх. № 01-220-2600/318 от 11.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., в частта, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по схема НДКМ-3. Пред първоинстанционният съд дружеството е направило възражения, че административният акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от "Витенда" АД заявление за подпомагане УИН 22/080610/32765 за кампания 2010 от 27.04.2010 г., с което е поискало подпомагане по Схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) и по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони, обвързана с производството (НДКМ 3), като е попълнена таблица на отглежданите животни. Оспореното УП е издадено във връзка с влязло в сила решение № 355 от 2.12.2011 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено УП № 01-220-2600/318 от 23.03.2011 г. на ДФ "Земеделие" - РА, а преписката e върната за ново произнасяне от административния орган, при съобразяване с указанията на съда. С УП изх. № 01-220-2600/318 от 11.09.2013 г. вр. и. д. Изпълнителен директор на ДФЗ- РА повторно е преразгледал посоченото по-горе заявление за кампания 2010 г. като е отказал изцяло финансово подпомагане на жалбоподателя по НДКМ-3 на основание разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г., чл. 63, § 3 и чл. 65, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноем. 2009 г. С процесното УП жалбоподателят е уведомен, че му се отказва подпомагане за заявените животни по мярка НДКМ З. В писмото е описано, че от заявените по мярката 142 животни на място са установени 117 броя. В УП се съдържа и таблица, в която са отбелязани 25 броя животи (списък с ушни марки), които не са били открити в стопанството при извършените проверки в регистрите на СИРЖО, а в системата на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) са общо 29 броя, като разминаването е в четири номера на ушните марки с оглед на извършената впоследствие замяна. Предвид установеното съдът е приeл, че административният орган е счел същите за недопустими и за тях не е оторизирал субсидия. От данните представени по делото не е установено жалбоподателят да е подавал заявление за замяна на умрели или липсващи животни с други такива, съгласно чл. 13, ал. 7 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. Първостепенният съд е установил, че при извършената проверка, седемнадесет от заявените за подпомагане по мярка НДКМ З животни са умрели преди 30.11.2010 г. и e нямало данни да са били заменяни към тази дата. От проверката е установено, че осем от животните, заявени за подпомагане са напуснали животновъдния обект на жалбоподателя и че е нямало данни да са се върнали в животновъдния обект след тази дата. От материалите по делото е установено, че в БАБХ няма информация и тези животни да са умрели. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ) извършена от вещото лице Сара Коен с представено от нея основано и допълнително заключение. Вещото лице е дало заключение, че процентът на задържаните животни по заявлението за подпомагане за кампания 2010 г. към 30.11.2010 г., установен от ДФЗ-РА и потвърден от СТЕ, е 82.39 %. В допълнението към СТЕ вещото лице е посочило, че допълнително представените по делото документи от жалбоподателя не променят направените от него преди това констатации. Видно от материалите по делото, заключението по СТЕ е прието от съда и е неоспорено от страните. Материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по НДКМ 3 са регламентирани в Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същата Наредба, подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 90 % от млечните крави в срок до 30 ноември на годината на кандидатстване. В процесния случай, процентът на задържаните от жалбоподателя животни по заявлението за подпомагане за кампания 2010 г., към 30.11.2010 г., определен в процесното УП и потвърден от СТЕ, е 82.39 %. Първостепенният съд е направил извод, че неспазването на условието по чл. 11, ал. 2 Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. поражда правомощието на административния орган да постанови акт, с който да откаже подпомагане по НДКМ 3. При така установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспореното пред него УП на вр. и. д. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвими зони имат производителите на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на изискванията на чл. 11 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. Касаторът отговаря на регламентираните с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата специални изисквания за получаване на финансово подпомагане по НДКМ-3, но същият не е покрил изискването на чл. 11, ал. 2 от Наредбата да продължи да отглежда като млекопроизводител най-малко 90 % от млечните крави в срок до 30 ноември на годината на кандидатстване. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт, което в случая е направено. Обосновано и съответно на закона съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с чл. 11 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. (в приложимата редакция). От приетите по делото писмени доказателства както и от заключението на вещото лице е установено, че броят на заявените животни е 142 млечни крави. По несъмнен начин е установено и това, че към референтната дата в стопанството на жалбоподателката са били налични 117 животни, което е потвърдено и от направената проверка на място от административния орган, чийто констатации са препотвърдени от заключението на приетата по делото СТЕ и допълнението към нея. По делото е установено, че процентът на задържаните от кандидата за финансиране животни по заявлението за подпомагане за кампания 2010 г. към дата 30.11.2010 г. е 82.39 %, което оправомощава административния орган да откаже подпомагане по НДКМ-3. Относно оспорването на заключението на съдебно-техническата експертиза, според чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а трябва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Видно от доказателствата по делото, съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички относими към спора доказателства. Видно от протоколно определение от 10.03.2014 г. съдебно-техническата експертиза не е била оспорена и е приета без възражения от страна на касатора. Изложените с касационната жалба възражения относно заключението на приетата по делото СТЕ са неоснователни, тъй като оспорване на заключението на вещото лице пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. При така изложените съображения изводите на първоинстанционният съд са правилни и обосновани със събраните доказателства. Липсват касационните основания за отмяна на обжалвания акт. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение е основателно, но в случая не може да бъде уважено поради неспазване на изискванията на чл. 80, изр. 1 ГПК, което задължава страната, претендираща за присъждане на понесените по делото разноски, да представи списък на тези разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение