Решение № 12069 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2022 г.

Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, за тълкуване на влязлото в сила Решение 1327 от 07.02.2023 г. на Върховен административен съд, постановено по адм.дело 2237/2022 г. С молбата за тълкуване се поддържа, че влязлото в сила решение е неясно по отношение на мотивите - дали ревизираното дружество е дерегистрирано лице или е регистрирано лице по ЗДДС, както и че не става ясно какви задължения и в какъв размер отменя съдът за съответните данъчни периоди. От ответника е постъпило становище, с които оспорват молбата за тълкуване като недопустима и неоснователна. Молбата за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничена със срок, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество Върховният административен съд, осмо отделение, установи: Молбата за тълкуване е неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, подлежи само диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само иманентна част на това решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на решението, което се отъждествява с диспозитива му. В случая, молителят иска тълкуване на част от мотивите му, като по този начин се цели подмяна от страна на съда на вече дадените мотиви с други, което е недопустимо. В конкретния случай молителят не поддържа същински доводи за неясно формирана воля на съда, а търси отговор на поставени в молбата му фактически и правни въпроси, относими към законосъобразността на обжалвания административен акт и към спора по същество. В случая страната иска да получи тълкуване, за да промени волята на съда и да получи решение на спорните факти различно от изложеното в съдебния акт, което е недопустимо. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на правната норма, чрез друго тълкуване, което би променило тези мотиви и което всъщност би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се с присъдено нещо. Неоснователно е и твърдението на молителя, че не било ясно какъв е общия размер на отменените и преди това определени с Ревизионен акт Р - 03000320005674-091-001/14.04.2021 г. задължения по ЗДДС т.е. издателят на РА твърди, че не знае какви задължения по ДДС е определил в него на ревизираното лице за данъчни периоди м. 11.2017 г. м. 01.2020 г. За да разреши правния спор, Върховният административен съд се е произнесъл по сезиралата го касационна жалба и е постановил коректен диспозитив отмяна на процесния ревизионен акт в частта, с която са определени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2017 г. м. 01.2020 г., ведно със съответните лихви. Волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитивът на съдебния акт е формулиран по начин, който не поражда неяснота и затруднения при разбирането му и изпълнението му. Ето защо искането за тълкуване, като относимо към част от мотивите и ясен диспозитив, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение