Решение № 5324 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2015 г.

Решение № 5324 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Недкови" ЕООД със седалище гр. Плевен, подадена чрез пълномощника адв. Иван Моцов. Жалбата е против решение № 17 от 23.01.2015 г., постановено по адм. дело № 794/2014 г. на Административен съд Плевен. Това решението е обжалвано само в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Недкови" ЕООД срещу заповед № 289/19.08.2014 г. на кмета на Община Никопол, в частта й по т. 2, както и частите от същото решение, с които "Недкови" ЕООД е осъден да заплати на Община Никопол разноски в размер на 300 лв. и на ЗК "Единство-94" разноски в размер на 250 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението на Административен съд Плевен в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да бъде отменена заповед № 289/19.08.2014 г. на кмета на Община Никопол, в частта й по т. 2. Ответникът - кмета на община Никопол, не е взел становище по касационната жалба. След датата на съдебното заседание по делото са постъпили от него писмени бележки, с които се взема становище за неоснователност на касационната жалба и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Заинтересованата страна ЗК "Единство 94", чрез пълномощника си адв. Фиданка Петрова, в съдебно заседание и с представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "Недкови" ЕООД против заповед № 289/19.08.2014 г. на кмета на Община Никопол. Тази заповед е издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и има две части, обособени в две отделни точки. С т. 1 от нея е отменена заповед № 256/18.07.2014 г. на кмета на Община Никопол. А с т. 2 от обжалваната пред административния съд заповед е отменена заповед № 283/14.08.2014 г. на кмета на Община Никопол. С необжалваната част от решение № 17 от 23.01.2015 г., постановено по адм. дело № 794/2014 г., Административен съд Плевен е отменил заповед № 289/19.08.2014 г. на кмета на Община Никопол, в частта й по т. 1. А с обжалваната пред касационния съд част на същото решение, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на "Недкови" ЕООД срещу заповед № 289/19.08.2014 г. на кмета на Община Никопол, в частта й по т. 2. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Изложил е доводи, че оспорваната заповед е законосъобразна, тъй като са били налице законовите предпоставки за упражняване правото на отзив за административния орган /кмета на Община Никопол/. Той е реализиран с процесната заповед № 289/19.08.2014 г., с която е отменен предходен административен акт - заповед № 283/14.08.2014 г. на същия административен орган, при подадена жалба срещу последната заповед от ЗК "Единство 94". Като краен извод първоинстанционният съд е счел, че следва да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорваната заповед № 289/19.08.2014 г. на кмета на Община Никопол, в частта й по т. 2. При така установеното по делото, касационният състав счита, че решението на АС Плевен е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Мотивите, изложени за оспорваната част на първоинстанционното съдебно решение, са относими към основателността на жалбата. В този случай правомощията на съда са разписани в чл. 172, ал. 2 от АПК, като при неоснователност на жалбата същата е следвало да бъде отхвърлена. Вместо това административният съд /с оспорваната част на решението му/ не се е произнесъл по съществото на спора, тъй като той е оставил без разглеждане жалбата. Такова негово правомощие е разписано в чл. 158, ал. 3 и чл. 159 от АПК и е относимо към редовността и допустимостта на жалбата. Само ако жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд, е нередовна или недопустима, и при изпълнение на процедурата по чл. 158, ал. 1 от АПК в първия случай, съдът може да я остави без разглеждане. При това в тези два случая съдът следва и да прекрати производството по делото в тази му част. Но при редовност и допустимост на жалбата, първоинстанционният съд не може да я оставя без разглеждане. Това процесуално нарушение е съществено. То е свързано с различен акт, който следва да бъде постановен при нередовна или недопустима жалба от една страна и при неоснователна жалба - от друга. В първия случай той е определение, а във втория - решение. Но по-същественото е, че са различни и правните последици от двата акта. При оставянето без разглеждане на жалбата не се формира сила на пресъдено нещо по съществото на спора и при определени предпоставки той може да бъде повторно иницииран. При отхвърляне на жалбата спорът не може да бъде пререшаван. С постановеното с процесното решение не може да се реализира неговото действие по чл. 177 от АПК. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова то подлежи на отмяна, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Този резултат следва и относно постановеното в обжалваните части за разноските, тъй като резултатът от разглеждането на спора по същество определя и основателността на претенциите за разноските. Разноски по настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,