Решение № 16054 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14025/2011 г.

Решение № 16054 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14025/2011 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба срещу административен акт на ДКЕВР, по реда на чл. 22 ЗЕ във връзка с чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, приета с ПМС № 124/2004 г. Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от Недялко Йорданов Недялков от гр. София, против решение № Ж-112/17.10.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по негови жалби вх. № В-11Н-00-71 от 22.10.2010 г., 24.03.2010 г. и 16.09.2011 г. срещу "Софийска вода" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразността на оспорения акт, като издаден в противоречие с приложимата нормативна уредба и се претендира отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде задължен административния орган - ДКЕВР да възобнови производството по преписката, както даде задължителни указания към оператора на В и К услуги "Софийска вода" АД да коригира размера на задължението на жалбоподателя. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветомир Николов и по съществото на спора моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - "Софийска вода" АД, редовно призована, не се представлява. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С решение № Ж-112/17.10.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по преписка, образувана по жалби, образувана по вх. № В-11Н-00-71 от 22.10.2010 г., 24.03.2011 г. и 16.09.2011 г. срещу "Софийска вода" АД на Недялко Йорданов Недялков срещу "Софийска вода" АД - София, с които са оспорени задълженията, формирани по партида кл. № 4095196 за периода 29.03.2004 г. до 11.08.2010 г. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че жалбоподателят има открита партида с посочения кл. № 4095196 относно недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. Младост - III, бл. 314, вх. А, ап. 16. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която от ДКЕВР е изискано становище от ВиК оператор "Софийска вода" АД. От приложената по делото административна преписка е видно, че е изпратено писмо изх. № В-11Н-00-71/11.12.2010 г. до "Софийска вода" АД, с което се иска от дружеството да извърши проверка относно начина на формиране на задълженията на адреса на жалбоподателя и да представи писмено становище по случая. В отговор Главният секретар на "Софийска вода" АД е изпратил писмо до ДКЕВР с вх. № В-11Н-00-71/10.01.2011 г., с копие до Недялко Йорданов Недялков, в което се обяснява, че е изяснен начинът на формиране на задълженията по партида с кл. № 4095196. Описани са извършените действия от В и К оператора, с които са въведени нови водомери за студена и топла вода в банята и за студена вода в кухнята с начални показания 00000, както и подмяната на водомерът за топла вода в кухнята, които са въведени в база данни на "Софийска вода" АД с приемно-предавателен протокол № 000055037 от 29.09.2010 г. В подкрепа на изложените от оператора действия е приложено копие от карнет за ап. 16. В приложеното копие от писмо с изх. № О/Ж-1681/ 18.10.2010 г., адресирано до жалбоподател Недялков, подробно са описани резултатите от извършените проверки на 11.09.2010 г. и 14.09.2010 г., поради което е извършена корекция, като във фактура № 0023883262 от 26.08.2010 г. на стойност 909.01 лв. е анулиран таксуваният период по четирите водомера от 29.03.2004 г. до 15.07.2010 г. За да определи реалната консумация на вода на ап. 16, за периода 29.03.2004 г. до 11.08.2010 г., е съобразена приетата за гр. София водоснабдителна норма от 0,250 куб. м/ж/ден, както и данните от приложените карнети, в които е посочено, че имотът се обитава от четирима души. Във връзка с това и събраните по преписката доказателства, на закрито заседание, проведено на 17.10.2011 г., за което по делото не е приложено извлечение от протокола, ДКЕВР е направила извод, че няма нарушение на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и подзаконовите нормативни актове от страна на "Софийска вода" АД и приела решение за прекратяване на преписката. Постановено е процесното решение № Ж-112 от 17.10.2011 г., копие от което е изпратено на подателя на жалбата и "Софийска вода" АД с писмо изх. № В-11-71 от 20.10.2011 г. При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество, жалбата на Недялко Йорданов Недялков от гр. София е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-112 от 17.10.2011 г. ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № В11Н-00-71 от 22.10.2010 г., 24.03.2011 г. е 16.09.2011 на от Недялко Йорданов Недялков срещу "Софийска вода" АД. За да достигне до този резултат, специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ и чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ и е приел "След запознаване с приложените документи по преписката", че случаят е изяснен и отказът на "Софийска вода" АД да преразгледа задълженията по парт. с кл. № 4095196 за периода от 29.03.2004 г. до 11.08.2010 г. е обоснован и подкрепен с необходимите доказателства. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и чл. 36, ал. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори или на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /редакцията от изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., релевантна към датата на постановяване на оспорения административен акт/, като в ал. 5 на същата разпоредба, е предвидено, че редът на подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата, извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо изх. № В-11Н-00-71/31.10.2011 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с цялата окомплектована административна преписка. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на лицензирания В и К оператор "Софийска вода" АД, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. От текста на постъпилото становище с писмо изх. № О/ Ж-1681/15.12.2010 г. /приложено на л. 15 от делото/ от "Софийска вода" АД АД, се съдържа заявление от дружество за правилно таксувания разход по периоди, дължимите суми и постъпилите плащания, на консумираната вода от жалбоподателя. Така изложеното твърдение в становището на "Софийска вода" АД не е доказано с никакви доказателства и по него ДКЕВР изобщо не е осъществило проверка по документи или по измервателни уреди, за да установи дали в някаква степен съответства на действителните факти и обстоятелства. Напротив - в процесното решение, председателят на ДКЕВР изцяло е възпроизвел становището на оператора на В и К услуги. Ето защо съдът намира, че по жалбата на Недялко Йорданов Недялков не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата, извършили проверката и проверяваното лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на председателя на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на процесното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение