Решение № 5765 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2017 г.

Решение № 5765 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. - Н. К. К. против решение № 5984/24.10.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 1309/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22222515002905-091-001/29.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. в оспорената част, потвърдена с решение № 2250/20.12.2016 г. Касационните доводи са за недопустимост на решението, поради нарушение правилата за подсъдност и за неправилност, поради съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател, счита, че твърдяната от ревизираното лице нищожност на извършеното с ревизионния акт прихващане възниква след предявен конститутивен иск по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ и е предмет на исков процес. П. делото са налице данни за образувано такова производство пред С. градски съд по т. д. № 1609/2017 г. На това основание решаващият орган счита, че решението не отговаря на изискванията за решаване на спора по същество и е недопустимо. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по законосъобразността на ревизионния акт в частта на установените задължения. Според касационния жалбоподател предмет на обжалване пред административния съд е ревизионният акт изцяло. С акта са установени задължения и е извършено прихващане. Съдът е отменил ревизионния акт изцяло, без да изложи доводи за отмяна на определените задължения. Произнасянето по отношение на извършеното прихващане предполага преценка за законосъобразността на установените с ревизионния акт задължения. Искането е за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Корпоративна търговска банка АД, (КТБ АД), в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител юрк. Е. М. - Б. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, С. град е бил ревизионен акт, в частта, потвърдена при обжалването му по административен ред, в която на Корпоративна търговска банка АД, (КТБ АД), в несъстоятелност, са установени задължения по ЗДДС за периодите от м. 11.2014 до м. 02.2015 г. (погрешно посочен в решението на директора на дирекция ОДОП - С. м. 02.2014 г.) и по ЗКПО за корпоративен данък, данък по чл. 195 ЗКПО за 2014 г., данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от м. 01.2014 г. до м. 08.2014 г. и от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г., данък върху представителните разходи за 2014 г., данък върху социалните разходи за 2014 г., данък върху разходите за превозни средства за 2014 г., данък върху доходите на физически лица, свободни професии и трудови договори за 2014 г., ДОО за осигурители за м. 03.2014 г. и м. 08.2014 г., вноски за ЗО за осигурители за периодите м. 04.2014 и м. 08, от м. 10 до м. 12.2014 г., УПФ за осигурители за периодите от м. 08.2014 г. до м. 11.2014 г. и съответните лихви. По отношение на корпоративния данък по ЗКПО с ревизионния акт е установена за възстановяване сума в размер на 3 380 100 лева надвнесен данък за 2014 г., с която е извършено прихващане с установените задължения на ревизираното дружество. Съдът е отменил ревизионния акт в оспорената част изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел за незаконосъобразно извършеното в акта прихващане на подлежащата възстановяване сума от 3 380 100 лева, като разпоредено в нарушение на материалния закон и поради несъответствие с целта на закона. В мотивите си съдът е приел за неоснователно искането на КТБ АД, в несъстоятелност за нищожност на ревизионния акт. В тази връзка са изложени подробни съображения по всички основания за законосъобразност на административните актове посочени в чл. 146 АПК и е прието, че констатираното нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на Закона за банковата несъстоятелност обосновават унищожаемост на оспорения акт. Изложени са мотиви, че прихващането, когато се прилага като способ за погасяване на задължения спрямо субект, обявен в несъстоятелност се подчинява на специалните норми на чл. 645 от Търговския закон. Когато обявеният в несъстоятелност субект е и банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, според съда са приложими специалните правила на Закона за банковата несъстоятелност, а не реда по чл. 128 и сл. ДОПК. На това основание съдът е приел, че ревизионният акт в частта на извършеното прихващане е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Според тази норма волеизявлението за прихващане следва да е отправено до синдика в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Предвидената от закона форма е за действителност. Първоинстанционният съд е изложил съображения за противоречие на извършеното с ревизионния акт прихващане и с изискванията по чл. 164 ДОПК. Тази норма урежда особени случаи на събиране на публични вземания при несъстоятелност на длъжника. В този случай съгласно чл. 164, ал. 3 ДОПК вземанията се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността. Когато вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, какъвто е и процесният случай, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ. От цитираните норми съдът е обосновал извод, че и по ДОПК е изключена възможността за събиране на публично задължение на длъжник в несъстоятелност чрез извършване на прихващане с акт по чл. 129, ал. 2 ДОПК. Наред с горното съдът е обосновал и несъответствие на ревизионния акт с целта на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), която е осигуряване на справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката, сред които и държавата. Решението е допустимо, но неправилно по наведените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възраженията за нарушение на подсъдността при разглеждането на спора са неоснователни. От значение за допустимостта на съдебния акт е спазването на родовата подсъдност, която е определена от закона и е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба. Предмет на делото е законосъобразността на ревизионен акт, включително и в частта на извършеното от органите по приходите прихващане, който не е отменен по административен ред. Поради това и на основание чл. 156, ал. 1 ДОПК административният съд е компетентен да разгледа и реши спора по същество, включително и по искането за нищожност на акта. От представеното по делото определение № 5142/24.08.2017 на СГС, ТО, по адм. дело № 1609/2017 г. е видно, че исковото производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора относно законосъобразността на процесния ревизионен акт, по адм. дело № 1309/2017 г. по описа на АССГ, с влязъл в сила съдебен акт. Основателни са доводите в касационната жалба и на прокурора от Върховна административна прокуратура за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК, респективно чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Цитираните норми предвиждат задължение за съда при постановяване на решението да изложи мотиви фактите по делото и правните си изводи. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в оспорената му част изцяло, без да изложи мотиви по законосъобразността на установените в акта задължения. В мотивите са изложени съображения и правни изводи единствено по незаконосъобразността на извършеното с ревизионния акт прихващане. Основателен е доводът на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., че ревизионният акт е обжалван изцяло в частта, в която не е отменен по административен ред. В разпоредителната си част актът съдържа установителна част (част I - стр. 43), в която са посочени надвнесените суми/сумите за възстановяване и размера на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към датата на издаване на акта, както и част II "Прихващам/е" - в случая суми, подлежащи на възстановяване срещу изискуеми публични вземания събирани от НАП. Съдът е отменил ревизионния акт изцяло, както в частта на прихванатите вземания, така и в частта на установените задължения, с мотиви за нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона единствено по отношение на прихващането, като е обсъдил само доводите на КТБ АД, в несъстоятелност, изложени в жалбата до съда. На основание чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът не е обвързан от основанията, посочени в жалбата, а дължи проверка за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част изцяло на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК - компетентност на органа, спазване на предвидената от закона форма, материалния и процесуалния закон. В конкретния случай в с. з. на 29.03.2017 г. в изпълнение указанията на съда, жалбоподателят е уточнил предмета на оспорване, като изрично е заявил, че оспорва фактическите установявания по таблица I от ревизионния акт без размера на сумата за възстановяване и поддържа незаконосъобразност на извършеното прихващане. В случая съдът не е извършил проверката за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК относно установените задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, за данък върху доходите от трудовите и приравнени на тях правоотношения, за данък върху доходите на физическите лица, свободни професии и др., както и по отношение на установените задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО като осигурител. Във връзка с оспорването на задълженията, установени при ревизията, в първоинстанционното производство са събрани основно и допълнително заключение на съдебно - счетоводна експертиза, които изобщо не са обсъдени при постановяване на обжалваното решение. Липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти и правни изводи по част от предмета на оспорване, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Преценката за законосъобразност на установените с акта задължения е от преюдициално значение за извършеното със същия акт прихващане, поради което и предвид изложените по-горе съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото произнасяне съдът първо следва да изложи мотиви по фактите и да направи правни изводи по основанието и размера на определените в ревизионния акт задължения, които са предмет на съдебен контрол и след това да се произнесе по законосъобразността на извършеното прихващане. При този изход на спора следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски, които неправилно са възложени на ТД на НАП - С., която няма нищо общо с бюджета на решаващия орган - страна по делото. По исканията за разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,