Решение № 15083 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2017 г.

Решение № 15083 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Торбова от [населено място] чрез адв. Ц. Стоев против решение № 233/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 254/2017 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на кмета на община- Оряхово, обективиран в негово писмо изх. № АО-94-491-/1 от 04.04.2017 г., с което на молителката Ц. Торбова е отказано издаване на удостоверение за наследници на Н. Торбов, б. ж. на [населено място] поради обстоятелството, че не попада сред кръга от наследниците му и не е сред легитимираните по закон лица, по чието искане може да бъде издадено заявеното удостоверение за наследници. Касационният жалбоподател, Ц. Торбова, редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Ц. Стоев по делото е депозирано писмено становище по съществото на спора с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, кметът на община - Оряхово, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата и за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. Кметът на община – Оряхово е бил сезиран с искане от Ц. Торбова вх. № АО-94-491/31.03.2017 г. за издаване на удостоверение за наследници на Н. Торбов, семейно положение: [семейно положение], починал през 1923 г. с наследници /посочени от молителката/, сред които фигурира и С. Торбов – съпруг на молителката /починал/. С писмо изх. № АО-94-491-/1 от 04.04.2017 г., което е и предмет на обжалване в първоинстанционното административно производство, кметът на община – Оряхово е отказал издаване на исканото удостоверение с мотива, че според чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. и Решение № 1069/11.10.1993 г. на ВС на РБ молителката не се явява наследница на лицето, чието удостоверение за наследници е поискала. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Ц. Торбова срещу цитираното по-горе писмо изх. № АО-94-491-/1 от 04.04.2017 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата материална и териториална компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност. Административният съд, преценявайки материалната законосъобразност на изричния отказ и базирайки се на представения по делото акт за раждане № 112 от 30.08.1937 г. на община – Оряхово с всичките му допълнителни вписвания в раздел "Бележки", е заключил, че съпругът на жалбоподателката С. Торбов не е наследник на С. Торбов, тъй като съгласно Решение № 1669 на ВС, Решение № 564/10.10.2003 г. на Врачански окръжен съд и Определение № 4/19.01.2004 г. на ВКС името на С. Торбов следва да бъде променено на: С. Захариев с баща: неизвестен. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 34, чл. 35, чл. 45, чл. 49 от ЗГР, както и на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от СК /отменен, но действал към датата на първото вписване в раздел "Бележки" на акта за раждане от 1937 г. - 26.04.1985 г./, въз основа на които, анализирайки съдържанието и начина на изменение на вписаните в акта за раждане обстоятелства, е стигнал до извода, че припознаваното на дете, вписано в акта му за раждане с баща: неизвестен, може да се извърши или лично от родителя с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, или с декларация с нотариална заверка на подписа, представена пред длъжностното лице по гражданското състояние. Доколкото от доказателствата по делото е видно, че С. Торбов е починал на 09.07.1954 г., съдът е приел, че вписването в акта за раждане на С., направено за първи път през 1985 г. с посочване, че негов баща е С. Торбов, няма как да отразява припознаване, извършено по надлежния ред. Тъй като лицето, по повод издаване на чието удостоверение за наследници е инициирано административното производство, приключило с обжалвания административен акт, би било наследодател на С. Торбов по бащина линия /елиминирана с последните вписвания в акта му за раждане/, то според административния съд правилно кметът на община – Оряхово е отказал издаване на удостоверението за наследници с мотива, че молителката не е сред кръга на наследниците на Н. Торбов, б. ж. на [населено място]. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е издал съдебния си акт, без да спази изискването за упражняване на служебното начало в административния процес, регламентирано в разпоредбата на чл. 9 от АПК и без служебно да събере необходимите за разкриване на обективната истина по спора доказателства и/или да укаже на страните, че за твърдени от тях изгодни обстоятелства същите не сочат съответните доказателства /чл. 9, ал. 2, 3 и 4 от АПК във вр. с чл. 171, ал. 4 от АПК/. Въпреки, че в раздел "Бележки" на Акт за раждане № 112/1937 г. на община – Оряхово цитираните съдебни решения и/или определения на съответните съдилища са посочени като номер на актовете, без посочване на делата, по които същите са постановени /а именно чрез цитиране номерата на делата и годината на образуването им би могла да се извърши справка за наличието на подобни съдебни актове/ административният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните и не им е указал, че за установяване истинността на всички допълнителни вписвания в акта за раждане /взаимно противоречащи си по съдържание/ същите следва да представят надлежните доказателства – съдебните решения, въз основа на които в раздел "Бележки" са направени съответните отметки. Предвид представените като доказателства на л. 16 и л. 17 по първоинстанционното дело доказателства /оттегляне на касационни жалби от страна на община – Оряхово по гр. д. №№ 614/2003 и 615/2003 по описа на Врачански окръжен съд/, преписи от влезлите в сила решения по тези дела не са изискани от съда, въпреки, че предвид отбелязванията в Акт за раждане № 112/1937 г., същите биха могли да бъдат относими към вписаните в същия забележки. Основателни са и оплакванията на касаторката за това, че при издаване на подлежащия на съдебен контрол административен акт не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 2 от приложимата към датата на постановяване на административния акт Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Неправилно в тази връзка административният съд е приел, че обжалваното пред него писмо е постановено в съгласие с действалите към издаването му материалноправни разпоредби. Действително при определяне на обстоятелството дали молителката попада сред лицата по чл. 5 от Наредбата, имащи право да искат издаване на конкретното удостоверение за наследници, както административният орган, така и административният съд е следвало да проверят всички регистри за гражданско състояние на лицата по веригата - от молителката, през починалия й съпруг, през неговите родители, вкл. посочения в определен момент като забележка в акта за раждане негов баща: С. Торбов до лицето, чието удостоверение за наследници е поискано в инициираното от Ц. Торбова административно производство – Н. Торбов, починал 1923 г. Като не е сторил това административният орган е нарушил процесуалния и материалния закон. Като не е установил това нарушение на административния орган при постановяване на акта му административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон. С оглед гореизложеното съдебното решени като неправилно следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и издаденото от кмета на община – Оряхово писмо изх. № АО-94-491-/1 от 04.04.2017 г., а делото – да бъде върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Ц. Торбова вх. № АО-94-491/31.03.2017 г. при спазване указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на съдебното решение и събиране на всички относими доказателства, вкл. И преписи от цитираните в раздел "Бележки" на Акт за раждане № 112/1937 г съдебни решения. Предвид изхода от предмета на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции /надлежно доказани като извършени от касаторката/ община - Оряхово следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Торбова сумата от 815 /осемстотин и петнадесет/ лв съдебни разноски за двете съдебни инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение