Решение № 4087 от 29.4.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на иновациите и растежа (правоприемник на министъра на икономиката, съобразно Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България обн. ДВ. бр. 106/15.12.2021 г., изм. ДВ. бр. 110/24.12.2021 г.), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я. Йорданова - Копчева, срещу Решение 375 от 10.11.2021 г. на Административен съд (АС ) - Враца, трети състав, постановено по адм. дело 304/2021 г., с което е отменена негова Заповед ЧР-П-18/08.04.2021 г. и Министерството на икономиката е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че изводите на съда са неправилни и излага съображения, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон. Развива подробни съображения относно причините за издаване на заповедта. Моли обжалваното решение да се отмени. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Михайлов. Ответникът по касация М. Димитрова, в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. И. Иванова от АК - Враца, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС Враца е Заповед ЧР-П-18/08.04.2021 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Постановление 70 на МС от 02.03.2021 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция за научни изследвания и иновации (ПМС 70/02.03.2021 г.) и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021 г., с което Регионален сектор Враца се закрива, е прекратено служебното правоотношение на М. Димитрова за длъжността Главен експерт, Регионален сектор Враца, отдел Изпълнение на проекти, Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, с място на работа гр. Враца, считано от 12.04.2021 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: М. Димитрова действително е заемала описаната в заповедта позиция, с място на работа гр. Враца С ПМС 70/02.03.2021 г. е направено изменение на Устройствения правилник на Министерство на икономиката. Общата численост на МИ е намалена от 637 човека на 625 човека. Служителите на ГД ЕФК са намалени от 222 на 212, а служителите в териториалните звена на дирекцията са намалени от 70 на 63. С Постановление 114 на МС от 29.03.2021 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, Oбн., ДВ, бр. 27 от 2.04.2021 г. е създадена нова ал. 2 на § 4 от ПЗР на ПМС 70/02.03.2021г., съгласно която служебните и трудовите правоотношения на служителите в Министерството на икономиката, осъществяващи функции на управляващ орган, осигурени с до 10 щатни бройки, преминават към Държавната агенция за научни изследвания и иновации, при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно по чл. 123 от Кодекса на труда. От главният секретар на МИ до министъра на икономиката е изготвен Доклад 93-00-674/06.04.2021 г. Предложено е изготвяне на заповед за утвърждаване на длъжностно разписание, считано от 12.04.2021 г., проект на длъжностно разписание от 12.04.2021 г. и списък на служителите, преминаващи по реда и условията на чл. 87а ЗДСл от ГД ЕФК в Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ), чиито устройствен правилник е утвърден с ПМС 70/02.03.2021 г. Предложено е, съгласувано с ръководството на ГД ЕФК, да бъде закрит регионалният сектор Враца, служебните правоотношения на служителите в него да бъдат прекратени, тъй като новосъздадената ДАНИИ няма звено в гр. Враца. Неразделна част от доклада е списък на служителите на ГД ЕФК за преминаване в ДАНИИ по чл. 87а ЗДСл. Под номер 4 в списъка е включена М. Димитрова. Списъкът е одобрен от министъра на икономиката. Докладът е съгласуван и от главния директор на ГД ЕФК на 06.04.2021 г. На 06.04.2021 г. министърът на икономиката е издал Заповед РД-16-534, с която е утвърдил длъжностно разписание на МИ, считано от 12.04.2021 г. приложение 1 към заповедта и организационно-управленска структура на МИ, в сила от 12.04.2021 г. приложение 2 към заповедта. На 06.04.2021 г. е изпратено писмо 12-00-536 до председателя на ДАНИИ със списъка на служителите от ГД ЕФК, определени да преминат по реда и условията на чл. 87а ЗДСл. от МИ към ДАНИИ, като под номер 4 фигурира ответницата по касация. С писмо вх. 12-00-536/09.04.2021 г. председателят на ДАНИИ е отговорил, че ДАНИИ няма териториални звена, поради което не може да назначи посочените служители, които имат месторабота в гр. Враца. Преди получаване на писмото министърът на икономиката е издал процесната заповед. От представеното длъжностно разписание на МИ, в сила от 12.04.2021 г. съдът е установил, че липсва териториално звено в гр. Враца, а в поименното разписание на длъжностите, утвърдено от министъра на икономиката, липсва името на жалбоподателката, понастоящем ответник по касация. По делото не е представено описаното като Приложение 2 към Заповед РД-16-534/06.04.2021 г. организационно-управленска структура на МИ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити, но е издаден в противоречие с материалния закон, при допуснато нарушение на административно производствените правила и целта на закона. В тази връзка е изложил съображения, че процедурата по чл. 87а ЗДСл, която министърът на икономиката е следвало да проведе, съобразно § 4, ал. 2 ПЗР на ПМС 70/02.03.2021 г., не е довършена, като вместо това е издадена процесната заповед. Нарушен е принципът на съразмерността. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, при условията на чл. 221, ал. 1 АПК. Противно на изложеното в касационната жалба обжалваното съдебно решение не е необосновано. Решаващият съд не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Анализът на събраните по делото доказателства е логически последователен и правилен, изводите са взаимосвързани и отразяват крайния извод на съда за отмяна на обжалваната заповед, като издадена в нарушение на закона, административно производствените правила и целта на закона. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваната заповед правилно е преценена като незаконосъобразна, като изложените в касационната жалба съображения не намират опора в събраните по делото доказателства и нормативната уредба. Съгласно § 4, ал. 2 ПЗР на ПМС 70/02.03.2021 г. служебните и трудовите правоотношения на служителите в Министерството на икономиката, осъществяващи функции на управляващ орган, осигурени с до 10 щатни бройки, преминават към Държавната агенция за научни изследвания и иновации при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно по чл. 123 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 87а ЗДСл при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. От доказателствата по делото безспорно се установява, че М. Димитрова е следвало да бъде преназначена при условията на чл. 87а ЗДСл. Служебното правоотношение на служителката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., считано от 12.04.2021 г., като не е съобразено разпореденото с § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС 70/02.03.2021 г. Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, към датата на прекратяване на служебното правоотношение с процесната заповед, е изпълнявала функциите на управляващ орган на Оперативна програма Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 2013 г. и функциите на управляващ орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. и на управляващ орган на Оперативна програма Инициатива за малки и средни предприятия 2014 2020 г. чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (отм., бр. 17 от 1.03.2022 г., в сила от 1.03.2022 г.). Наличието на изрична разпоредба, която определя как да се уредят служебните правоотношения със служителите на ГД ЕФК, означава, че министърът на икономиката не е следвало да прекратява служебното правоотношение, още повече, че от доказателствата по делото се установява, че по отношение на М. Димитрова е предложено преназначаването й в ДАНИИ. Липсват каквито и да е мотиви защо е прекратено служебното правоотношение със служителя, вместо същият да бъде преназначен. Неразделна част от Доклад 93-00-674/06.04.2021 г. на главния секретар на МИ е списък на служителите на ГД ЕФК (впоследствие одобрен от министъра на икономиката) за преминаване в ДАНИИ по чл. 87а ЗДСл., като под номер 4 в списъка е включена жалбоподателката. Доказателствата сочат, че до момента на издаване на процесната заповед спрямо М. Димитрова е предвидено да се приложи разпореденото в § 4, ал. 2 ПЗР на ПМС 70/02.03.2021 г. При липсата на мотиви кое е наложило прекратяване на служебното правоотношение следва да се приеме, че с издаването на процесната заповед е нарушен основен принцип в АПК чл. 6, ал. 1, като министъра на икономиката е упражнил правомощието си на орган по назначаването по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. недобросъвестно и несправедливо. Неоснователно е възражението, в касационната жалба, че председателят на новосъздадената ДАНИИ е отказал да назначи част от служителите на ГД ЕФК, съответно същите е следвало да бъдат съкратени, която преценка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа, издал оспорената заповед. Заповедта е издадена на 08.04.2021 г., а писмото от председателя на ДАНИИ, обективиращо отказ за назначаване е получено и регистрирано на следващия ден, което опровергава твърдението. Вярно е, че намаляването на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с някои от тях по негова преценка по целесъобразност в рамките на неговата оперативна самостоятелност, но в случая е налице изрична разпоредба, която регламентира уреждането на служебните правоотношения със служителите от ГД "ЕФК" и съответно преминаването им в ДАНИИ по реда и условията на чл. 87а от ЗДСл. Административният орган не е мотивирал защо служителката не е преназначена, което препятства осъществяването на контрол дали пределите на оперативната самостоятелност не са нарушени. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответницата по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказания по делото размер 710 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна помощ и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,