Решение № 13027 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2011 г.

Решение № 13027 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Администривнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на инж. Венцислав Димитров Божилов и на адв. Стоянова, надлежно упълномощен процесуален представител на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София против решение № 400/31.01.11 г. по адм. д. № 4225/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Верка Величкова Бранкова, чрез пълномощника си, адв. Зафиров, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби. Моли атакуваното решение като правилно да бъде оставено в сила, не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Администривен съд София-град в производството по чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отменил по жалба на Верка Величкова Бранкова като незаконосъобразна Заповед № РД-18-19/29.03.10 г. на изп. директор на АГКК-София за одобряване кадастрална карта и кадастрални регистри за част от територията на Суходол, район "Овча купел", Столична община при граници: район "Люлин", район "Красна поляна", Горна баня, с. Мало Бучино и с. "Иваняне", район "Банкя" в обжалваната й част относно границата между имоти с идентификатори 68134.4140.124 и 68134.4140.718 и преписката е върната за ново произнасяне с нанасяне вярната имотна граница между двата имота съобразно мотивите на решението. Въз основа на доказателствата по делото, вкл. писмено заключение на в. л. Найденова, съдът е приел, че одобрената с обжалваната заповед кадастрална граница между процесните поземлени имоти не съвпада със съществуващата на място материализирана посредством телена ограда с дървени колове такава, определена като нетрайно материализирана граница. Въз основа на това установяване е приел, че при одобряването на кадастралната карта в тази й част административният орган, като е игнорирал съществуващата на място материализирана граница между имотите, е нарушил императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно който границите на поземлените имоти се определят приоритетно от източниците по т. 1-5. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, са неоснователни. В двете касационни жалби установяването пред първата инстанция относно налична на място паянтова ограда не се оспорва. Твърдението на касатора Божилов, че тази ограда е поставена без негово съгласие е ирелевантно, тъй като съгласно определението на чл. 2 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Данните за недвижимите имоти са отразяват в кадастралната карта така, както са на място, а границите се определят съобразно критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/05 г. при съблюдаване приоритетното им изброяване в т. 1-5. В производството по оспорване на административния акт за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри имуществени спорове, респ. спорове за граници на поземлените имоти не могат да бъдат повдигани. Противно на становищата на двамата касатори съгласно ал. 2, т. 2 на цитирания по-горе чл. 14 от Наредба № 3/05 г. границите на поземлените имоти могат да бъдат и нетрайно материализирани. Случаят е именно такъв, тъй като на място между двата поземлени имота е налице телена ограда с дървени колове. Състоянието на тази ограда е без правно значение, тъй като съществуването й е установено безспорно. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение