Решение № 6826 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2013 г.

Решение № 6826 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 45 от 9.01.2013 г., постановено по адм. д. № 956/12 г. Пловдивският административен съд, 10 -ти състав, е отхвърлил жалбата на "Сент нетком трейдинг"-ООД-гр. Велинград, против ревизионен акт № 131104413/12.12.2011 г., потвърден с решение № 221 от 27.02.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта му, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 33 410,80 лв. и прилежаща лихва в размер на 2 370,97 лв. С решението съдът е осъдил "Сент нетком трейдинг"-ООД-гр. Велинград да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 1 165,64 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Сент нетком трейдинг"-ООД-гр. Велинград, представлявано от управителя Цветан Кръстев Кеманов, чрез пълномощника му адв. Николай Бангеев. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт. Като алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Сент нетком трейдинг"-ООД-гр. Велинград, против ревизионен акт № 131104413/12.12.2011 г., потвърден с решение № 221 от 27.02.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта му, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 33 410,80 лв. и прилежаща лихва в размер на 2 370,97 лв. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите не е признал право на данъчен кредит за периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г. по фактурите, издадени от "Янев 63"-ЕООД, "Нивеко 60"-ЕООД, "БММ билдингс"-ЕООД, "Гламур"-ЕООД и "Нис комерс"-ЕООД. Посочено е, че по всички фактури основанието за непризнаване на право на данъчен кредит е липсата на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което не възниква основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - данъкът е начислен без основание. От страна на административния съд е дадено е тълкуване на цитираните разпоредби и значението им за възникване на правота на данъчен кредит. На плоскостта на процесуалния закон съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване на условията за възникване на право на данъчен кредит е на данъчно-задълженото лице, като субективната последица от недозването се изразява в настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на страната. Отбелязано е още, че в хода на съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства, които да доказват твърденията на жалбоподателя за реалност на доставките и да оборват констатациите на органа по приходите в обратния смисъл. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Сент нетком трейдинг"-ООД-гр. Велинград се твърди наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че административният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора, но в нарушение на процесуалните правила не е дал възможност на страната да ангажира допълнителни доказателства, независимо, че такова искане изрично е било направено в жалбата, а от друга страна в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса са приети за установени факти, за които съществува само предположения на НАП. Твърди се още, че в ревизионния акт и решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив няма същинско оспорване, и такова не е проведено и в съдебната фаза, като по този начин възниква обективна отговорност на дружеството, което е неприемливо съгласно тълкуването на материалния закон, дадено в решението на Съда на Европейската общност по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11. Правят се и оплаквания, че по време на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ДОПК относно извършването на насрещните проверки, в резултат на което в нарушение на материалния закон е отказано право на данъчен кредит. Направените оплаквания са неоснователни. На първо място неоснователно е оплакването, че административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че не дал възможност на жалбоподателя да ангажира допълнителни доказателства. Видно от данните по делото, с жалбата е поискано изслушването на техническа експертиза, която е била допусната от съда, жалбоподателят не е внесъл дължимия депозит, независимо че делото е било нарочно отложено само за това и по тази причина експертизата е била заличена като доказателство. Други доказателства не са поискани с жалбата, подобно искане не е правено и в съдебните заседания по делото, на които не е участвал представител на жалбоподателя. Неоснователно е и оплакването относно допуснато нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК определя, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на законовите условия за възникване на право на данъчен кредит са положителни факти от обективната действителност, от доказването на които възникват благоприятни последици за данъчно-задълженото лице, поради което на него лежи тежестта да докаже тяхното възникване и съществуване. В този смисъл с нарочно разпореждане по делото са дадени указания на жалбоподателя от страна на първоинстанционния съд. Неоснователен и доводът, че липсва същинско оспорване и че такова не е проведено и пред съда, като констатациите на НАП съставляват предположения. Представените от данъчно-задълженото лице са оспорени от приходната администрация и решаващият съд е бил длъжен да се съобрази с това оспорване. Поради ненамиране на представители на доставчиците на деклариран данъчен адрес приходната администрация е приложила разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, според която в случай, че субектът не представи изисканите по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. В този смисъл не може да се приеме, че констатациите на органа по приходите съставляват предположения, доколкото те са изградени на базата на законово установена презумпция. Направените оплаквания относно допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по време на ревизията не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива не са правени в първоначалната жалба до административния съд и не може да се правят за пръв път пред касационната инстанция. Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с дадено тълкуване на същия в решение на Съда на ЕС също е неоснователно. Фактическата обстановка по делото не е идентична с фактическата обстановка по спора по посочените по-горе дела на Съда на Европейския съюз. Нито в ревизионният акт, нито в съдебното решение са направени изводи за извършена измама, а само за недоказване реалността на процесните доставки, т. е. на тяхното действително извършване, поради което съдебните решения на общностния съд не водят до други изводи, извън установените по делото. В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. От друга страна правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив сумата 1165,64 лв. юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,