Решение № 13248 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5768/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева и от Нюко Инвестмънт ЕООД, чрез адв. Л. Георгиева срещу Решение 282 от 10.01.2024 г. по адм. дело 9935/2022 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 18 състав в съответните му части.

С решението по жалба на Нюко Инвестмънт ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002221005049-091-001/08.06.2022 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1395 от 01.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София в частта, с която са определени задължения по ЗДДС в размер на 476 753,10 лева и съответните лихви и е потвърден процесният РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС в размер на 1 167 605,69 лева и съответните лихви.

Касаторът директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева обжалва решението в отменителната му част, като излага доводи за неправилност съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, твърди, че не става ясно как е формирана сумата на задълженията, за които съдът е приел, че РА е незаконосъобразен, доколкото описаните фактури са с ДО 635 175,13 лева и съответно ДДС би бил в размер на 127 035,03 лева. На второ място, поддържа, че липсва анализ на събраните по делото доказателства досежно наличието на товарителница и потвърждение към фактурата, както и мотиви относно мястото на получаване на процесните стоки. Необоснован се явява изводът на АССГ за доказаност на процесните тристранни операции. Иска отмяната на решението в посочената част ведно със законните последици. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Касаторът Нюко Инвестмънт ЕООД, чрез адв. Л. Георгиева обжалва решението в отхвърлителната част на оспорването, като счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в хода на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с възлагането на ревизията и сроковете за издаване на РА, което обуславя незаконосъобразността му. На следващо място, изразява становище за необоснованост на приетото от АССГ за липса на валиден ДДС номер на дружеството TDS CORPORATION S.R.L., както и на извода му за недоказване на останалите тристранни операции. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго с отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответниците по касационните жалби оспорват същите.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими.

Разгледани по същество са и основателни по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22002221005049-091-001/08.06.2022 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1395 от 01.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София относно начислен ДДС в размер на 1 310 588, 30 лева и лихви в размер на 333 770,19 лева за данъчни периоди м.09 м.12.2019 г. Задълженията за ДДС по РА са в резултат на:

1. непризнати тристранни операции по фактури, подробно изброени на л. 8 л. 12 от РД на обща стойност 4 062 905,19 лева поради неизпълнение на изискването на чл. 15 ЗДДС за транспортиране на стоката директно от прехвърлителя до придобиващия, в резултат на което на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС връзка с чл. 66, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 677 150, 87 лева за д.п. м.09. м.12.2019 г.

1. непризнати тристранни операции по фактури, изброени на л. 15-л.21 от РД, на обща стойност 3 800 624, 68 лева, декларирани като ВОП по чл. 21, ал. 2 ЗДДС от РЛ като посредник /без включен ДДС/ и на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 84 ЗДДС е начислен ДДС за ВОП в размер на 633 437,45 лева за д.п. от м.09 м.12.2019 г.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на РА. По приложението на материалния закон и позовавайки се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза АССГ е формирал извод за доказаност на предпоставките по чл. 15 ЗДДС за наличие на тристранни операции, а именно наличие на товарителница и потвърждение за получаване на стоката за част от доставките / 12 на брой/, описани на стр. 10 от съдебния акт. Заключил е, че TDS CORPORATION S.R.L. не отговаря на законовите изисквания за придобиващ по тристранна операция, съответно не е начислил ДДС като получател по доставката и на основание чл. 9, ал. 3 ППЗДДС задължено да начисли ДДС е Нюко Инвестмънт ЕООД. В тази връзка по отношение на доставките по документи 000000277 за сумата от 41 776,53 лева и 000000273 за сумата от 21 357,66 лева с контрагент TDS CORPORATION S.R.L. първоинстанционният съд приема, че РА в частта на начисляване на ДДС по тези доставки е законосъобразен. В обобщение е направен извод, че РА относно определянето за довнасяне на ДДС в размер на 1 167 605,69 лева и лихви за забава е материалнозаконосъобразен.

Така постановеното решение в съответните му обжалвани части е неправилно.

Основателни са доводите на касационните жалбоподатели за необоснованост на съдебния акт както в отменителната РА част, така и в отхвърлителната част на жалбата срещу РА. В решението липсва обсъждане на доказателствата по делото, писмените такива част от административната преписка, както и на заключението по ССчЕ с оглед спорния предмет на делото относно начисления ДДС във връзка с непризнатите тристранни операции.

Не е налице разграничение от страна на съда на спорните пунктове по РА. Налице е и неяснота относно точния размер на задълженията по РА за извода за частична основателност на жалбата на Нюко Инвестмънт ЕООД срещу РА.

По отношение на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП:

Според съда фактурите, за които е доказано участието на РЛ в тристранни операции, са с посочени номера 243, 245, 249, 251, 252, 256, 261, 264, 271, 275, 277, 293 с контрагенти COMMERCIAL GIULY srl., EUROPAG SERVICE srl., GIGUA SOCIATA RESPOBILITA LIMITATA SEMPFLICATA, ORTASUCCI srl., IMEX TRADING srl., TDS CORPORATION srl. Общият сбор на стойностите по отразените в съдебния акт фактури е 635 175,13 лева, като от таблицата по РД / на стр. 8 и сл./ е видно, че това е данъчната основа по фактурите, а не и начисленият от приходните органи ДДС. Това означава, че общо отменената част на РА относно задълженията по ЗДДС в размер на 476 753, 10 лева не става ясно как е формирана, доколкото не съответства на ДО по гореизброените фактури. От друга страна, основателно е и твърдението на първия касатор, че съдът не е анализирал подробно доказателствата по делото, а именно за кои точно доставки е налице товарителница и потвърждение към фактурата, за да формира извод за успешно оспорването от ревизирания субект на РА в тази му част. Бланкетното позоваване на заключението по ССчЕ, без да има обсъждане на писмените доказателства и тяхното съдържание, включително и наведеното от приходните органи, че липсва точно място на получаване на процесните стоки, не означава, че съдът е изпълнил задължението си да извърши преценка на доказателствения материал и да обоснове извод за законосъобразност или не на РА с оглед приложимия материален закон. В тази връзка необосновано АССГ е заключил, че по описаните 12 бр. фактури дружеството жалбоподател е изпълнило изискванията на чл. 62, ал. 5 ЗДДС вр. чл. 9, ал. 2 ППЗДДС и РА е незаконосъобразен в тази част.

По отношение на касационната жалба на Нюко Инвестмънт ЕООД:

Основателно се твърди от дружеството за липса на мотиви / макар и бланкетно посочено/ в решението в обжалваната отхвърлителна част на жалбата срещу РА. От една страна, съдът приема, че по фактурите 273 и 277 с контрагент TDS CORPORATION srl. РА е незаконосъобразен / на стр. 10 от решението/, а от друга страна, съдът обобщава, че посоченото дружество не отговаря на законовите изисквания за придобиващ по тристранна сделка, съответно не е начислил като получател по доставката и на основание чл. 9, ал. 3 ППЗДДС задължено да начисли ДДС по тези доставки е Нюко Инвестмънт ЕООД. По отношение на тези доставки е налице неяснота във волята на съда досежно материалната законосъобразност на РА. Едновременно с това изводът на АССГ, че оспореният РА по отношение на определянето за довнасяне на ДДС в размер на 1 167 605,69 лева и съответните лихви е издаден при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и е съобразен с установените в ДОПК процесуални правила, е необоснован. Няма обсъждане на писмените доказателства, събрани в хода на ревизията и съответно, не може да се проследи логиката на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата на дружеството в РА за посочения размер на задълженията по ЗДДС.

По така изложените съображения, решението, предмет на касационен контрол, следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на АССГ, който да извърши съвкупен и задълбочен анализ на доказателствата и да формира извод досежно материалната законосъобразност на РА в отделните спорни пунктове, а именно относно начисления ДДС на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 ЗДДС в общ размер на 677 150,87 лева, както и относно начисления на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 84 ЗДДС ДДС за ВОП в размер на 633 437,45 лева за данъчни периоди м.09 м.12.2019 г.

Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение