Решение № 10169 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2018 г.

Решение № 10169 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Велико Търново, чрез процесуалния му представител срещу решение № 447/19.10.2019 г., постановено по адм. д. № 616/18 г. от Административния съд Велико Търново, в частта, с която се отменя разпоредбата на чл. 23, ал. 7, вр. с ал. 1-4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново, в частта "при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение" и в частта, в която Общинският съвет е осъден за разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство – зам. окръжният прокурор при Окръжна прокуратура Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора с оспорения и отменен подзаконов текст са спазени законовите изисквания, а с оспорената част от подзаконовата норма е създаден механизъм в защита на ползувателите на услугата. Отмененият текст не въвеждал ограничение, а предвижда условие за неплащане на таксата при неползване на услугата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е и основателна. С обжалваната част от съдебното решение на Великотърновския административен съд е отменена разпоредбата на чл. 23, ал. 7, вр. с ал. 1-4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново на Общински съвет Велико Търново, приета с решение № 68 по Протокол № 9/28.11.2011 г., в частта "при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение." Оспорената разпоредба гласи: "При отсъствие на децата не се заплаща присъствена такса за времето, през което те са отсъствали, при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение" В протеста на прокурора от ОП-В. Търново се е твърдяло, че оспорената разпоредба има за последица формиране на задължение за плащане на такса за услуга и в случаите, когато услугата не е предоставяна, което противоречало на принципа, установен в чл. 81 ЗМДТ. Съдът е приел следното от фактическа страна: Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново (наричана за краткост по-долу Наредбата) е приета с решение № 66 и № 68 от 28.12.2011 г. по Протокол № 9/28.12.2011 г. на Общинския съвет Велико Търново като преди това предложението на кмета и мотивите към него е публикувано на интернет страницата на общината на 12.12.2011 г., а на 27.12.11 г. постоянните комисии на Общинския съвет са го разгледали на свои заседания. Съдът е установил, че с решение № 1385 от заседанието на Общинския съвет Велико Търново, проведено на 29.01.2015 г., на първо четене са приети изменения и допълнения в Наредбата, а с решение № 1386, взето същия ден измененията и допълненията й са приети на второ четене. Установено е, че измененията и допълненията са по предложение на кмета на общината от 15.01.15 г., което е било разгледано и от постоянните комисии на Общинския съвет на техни заседания, проведени на 19, 20 и 21.01.15 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е стигнал до следните правни изводи: оспорената разпоредба е приета от компетентен орган, при законоустановения кворум и мнозинство. Производството за изменение и допълнение на Наредбата е открито по предложение на кмета на общината, за което липсвали данни да е публикувано на интернет страницата на Община Велико Търново. Съдът е посочил, че обществените отношения в областта на местните такси се уреждат с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, вкл. и реда за освобождаване от заплащането им. Прието е, че въведеното с текста " при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение" в оспорената разпоредба, е неправомерно отклонение от принципа, че такса се дължи при "ползването на детски ясли и градини" по чл. 81 ЗМДТ, както и че оспорената разпоредба има за последица, формиране на задължение за заплащането на такса за услугата и в случаите, когато принципно не е дължима – при отсъствие на децата от детските ясли и детски градини. Решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно. Съдът не е съобразил, че отмененият текст от оспорената разпоредба е присъствал в съдържанието й още с приемането на Наредбата през 2011 година. Тогава разпоредбата е била алинея 6 на чл. 23 от Наредбата и е гласяла следното: "При отсъствие на децата не се заплаща присъствена такса за времето, през което те ще отсъстват, при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение. /заплаща се само постоянната/. " С изменението и допълнението на Наредбата, извършено с решение № 1386/29.01.2015 г. от текста на тази разпоредба се премахва само израза в скоби, а именно "заплаща се само постоянната". Това следва от съпоставката на наредбата и по-конкретно на чл. 23 от нея в първоначалната й редакция и редакцията й след решение № 1386/29.01.15 г. на Общинския съвет за приемане на изменението и допълнението на наредбата. Посоченото обстоятелство е от значение за процедурата, която следва да е предмет на контрол от страна на съда. След като оспореното съдържание от разпоредбата е било прието още с първоначалната редакция на Наредбата, то следва да се прецени спазването на административнопроизводствените правила за това от органа към онзи момент, а именно 2011 година. Видно от изпратената преписка е, че както предложението на кмета на общината така и доклада, и проекта на Наредбата са били публикувани на интернет страницата на общината, което както правилно е установил и съда, е станало на 12.12.11 година. Тоест, обществеността е имала възможност да се запознае с оспорения текст и възрази срещу него. Едва след изтичането на 14 дневният срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА (в редакцията на разпоредбата към ДВ., бр. 46/12.06.2007 г.) проектът на наредбата е внесен за обсъждане и приемане от Общинския съвет. От това следва, че при приемането на нормата от чл. 23 от наредбата, съдържаща оспорения текст, е спазена процедурата по чл. 26 ЗНА. Приемайки обратното, административният съд е формирал необоснован и неправилен извод. Неправилен е изводът на съда и по съществото на спора. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, Общинският съвет определя с наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В конкретния случай, изискването за уведомяване на директора на детското заведение от родителите за отсъствието на детето, е именно редът, който трябва да се следва, за да може да не се начислява и събира такса за периода на отсъствие на детето. Следователно, оспореният текст е приет в рамките на законовата делегация. Текстът не противоречи и на принципа, че таксите се събират срещу предоставена услуга. При липсата на надлежно уведомяване за отсъствието на детето, предоставящият услугата ще е обезпечил материално предоставянето й, а неприемането й, ще се дължи изцяло на поведението на този, който следва да я получи, поради което той дължи насрещната престация, а именно заплащането на таксата. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част по съществото на оспорването като неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо това се отхвърли протеста на прокурора и в тази част. С оглед изхода на спора, следва да се отмени и решението на съда, в частта, в която Общинският съвет – Велико Търново е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България разноски в размер на 20 лева. С оглед изхода на спора, на касатора следва де се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд