Решение № 9242 от 17.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15481/2014 г.

Решение № 9242 от 17.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15481/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тет - 61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Керпев, срещу решение № 1965 от 1.08.2014 г. постановено по административно дело № 2009 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационните жалбоподатели, чрез процесуалния им представител, сочат, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Считат, че неправилно е прогласена нищожността на принудителната административна мярка (ПАМ), като е прието, че същата е издадена от служителите на "Тет - 61" ЕООД и че те не притежават съответната компетентност. Сочи, че издателят на ПАМ е "Тет - 61" ЕООД, което е упълномощено по силата на сключените договори със собственика на пътя да извършва репатриране на неправилно паркирани автомобили. Служителите не са издатели на атакуваната ПАМ, а единствено по силата на сключените трудови договори извършват фактическото преместване на автомобилите на определеното място за наказателен паркинг. Компетентността на "Тет - 61" ЕООД следва от договора с "Паркстрой - Златни пясъци" ООД, от където следва и компетентността на неговите служители на трудов договор да извършват фактическото репатриране на автомобила. По делото е установено правото на собственост на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД върху алеи, паркинги и зелени площи на територията на курортния комплекс. Макар, че курортен комплекс "Златни пясъци" е частна собственост, той е с висока степен на посещаемост и несъмнено следва да бъде обект на административно управление. По делото са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Прави искане към съда решението да бъде отменено, а жалбата на Киро Николов да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Киро Петров Николов, оспорва касационната жалба. Прави искане тя да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд неправилно е обявил нищожността на ПАМ, но същата е незаконосъобразна. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участвали в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Варна е прогласил нищожността на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена на Киро Петров Николов на 14.05.2013 г. от Алин Йорданов и Светослав Керпев - служители на "Тет - 61" ЕООД. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че предмет на оспорване е наложена спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП изразяваща се в преместване на паркиран от него лек автомобил марка "Хюндай" с ДК 1891 СВ. От констативен протокол № 09 от 14.05.2013 г., съдът е установил, че лицата, осъществили репатрирането, респективно и наложили ПАМ са служителите на "Тет - 61" ЕООД - Алин Йорданов и Светослав Керпев, и двамата назначени на длъжността "водач открита платформа с повдигащо устройство". Установил е, че пространството пред хотел "Рила", където е бил паркиран автомобилът преди репатрирането, представлява алея, която, според извадката от КККР, има идентификатор 10135.513.526 и е собственост на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД. Изложил е, че посоченото дружество, като собственик на пътя и субект по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, може да определи кръга от лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От съдържанието на договор № 05 от 17.04.2013 г. е достигнал до извод, че "Паркстрой - Златни пясъци" ООД е възложило на "Тет - 61" ЕООД дейността по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи преминаването на другите участници в движението, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП за срок от 12.04.2013 г. до 30.09.2013 г. Посочил е, че заповед № 08 от 12.04.2013 г. е със същия смисъл и съдържание, като в нея липсва поименно посочване на служители от "Тет 61" ЕООД, с компетенции по налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Относно заповед № 10А от 10.04.2013 г. е изложил, че тя е с неясен автор и не съдържа конкретни индивидуализиращи данни за лицата, на които е наредено да "определят кои автомобили са паркирали неправилно, в нарушение на ЗДвП, както и в площи, отредени за озеленяване и тротоарите на територията на к. к. "Златни пясъци". При така установеното съдът е достигнал до извод, че двете физически лица, служители на "Тет - 61" ЕООД не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) вр. с чл. 85 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Посочил е, че основното им задължение по "превозване" на МПС, съгласно длъжностните им характеристики, предполага транспортна дейност, не ръководна или административна дейност, още по-малко - по вземане на административно решение за налагане на ПАМ, след преценка за извършено нарушение на ЗДвП в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" от същия закон. Достигнал е до извод, че след като нареждането за налагане на ПАМ е дадено от некомпетентно лице, то наложената ПАМ е нищожна. Решението е правилно. Както е отразено и в обжалваното съдебно решение, административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следователно правилно административният съд е приел, че "Паркстрой - Златни пясъци" ООД, като собственик на пътя, където е бил паркиран автомобилът преди репатрирането, разполага с правомощие да определи длъжностни лица, които да прилагат процесната ПАМ. Наред с това съдът е достигнал до законосъобразен извод за липса на материална компетентност на издателите на ПАМ за прилагането й. Направеното със заповед № 08 от 12.04.2013 г. на прокуриста на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД възлагане на "Тет - 61" ЕООД да извършва на територията на курортен комплекс "Златни пясъци" дейността по преместване на паркирани превозни средства, в посочените в заповедта хипотези, не може да доведе до целяното надлежно прехвърляне на правомощия. Юридическото лице "Тет - 61" ЕООД няма качеството на длъжностно лице, за да може да бъде надлежно натоварено с посочените административни правомощия от собственика на пътя, в съответствие с предвидената в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП възможност. Не може да се приеме, че приложилите ПАМ лица разполагат с материална компетентност и предвид посочването в т. 1 от заповедта, че дейността по преместването ще се извършва от служителите на "Тет - 61" ЕООД. Видно от съдържанието на заповедта, с нея на служителите на "Тет - 61" ЕООД е възложена фактическата дейност по преместването на автомобили, но не и правомощието да го разпореждат, чрез издаване на устна ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Поради това от възлагането на служителите на търговското дружество на дейността по фактическото преместване на автомобили, не може да се направи извод, че са им възложени правомощия от собственика на пътя за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Дори и да се приеме, че използвайки посочения израз, собственика на пътя е оправомощил служителите на "Тет - 61" ЕООД да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, от представените по делото доказателства се установява, че приложилите ПАМ лица нямат качеството "длъжностно лице", каквото е предвиденото в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП изискване. Със заповед № 10А от 10.04.2013 г. издадена от "работодател", с печат на "Тет - 61" ЕООД, също не могат да бъдат валидно оправомощени служителите на пътно превозно средство тип "Паяк" да определят, кои автомобили са паркирани неправилно в нарушение на ЗДвП, както и в площи за озеленяване и тротоарите на територията на курортния комплекс, тъй като издалото заповедта лице безспорно не е представляващия собственика на пътя и не е оправомощено от закона да стори това. Горното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП по отношение на служителите на "Тет - 61" ЕООД да прилагат процесната ПАМ. Като е достигнал до извод за нищожност на оспорения административен акт, първоинстанционния съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,