Решение № 5384 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 671/2010 г.

Решение № 5384 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 671/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Владимирова Величкова, Карамфил Иванов Карамфилов, Галина Иванова Карамфилова, Красимир Иванов Карамфилов, Йорданка Александрова Карамфилова, Зоя Александрова Карамфилова, Велко Петров Тасев, Султана Иванова Фунева, Петя Огнянова Фунева и Тина Иванова Фунева чрез техния пълномощник срещу решение № 36/09.11.2009 г. по адм. д. № 44/2009 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно - за неправилно като противоречащо на материалния закон. Ответниците по касационната жалба - Столична община и ЕТ "Кора-Лъчезар Никифоров" не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Кора-Лъчезар Никифоров", от гр. София, срещу заповед № РД-09-266/31.03.2000 г. на кмета на район "Триадица"-Столична община, с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 84, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) е одобрено попълването на кадастралната основа за имот 579 от кадастрален лист 519, 543, в кв. 5 по плана на честност "Манастирски ливади". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят ЕТ "Кора-Лъчезар Никифоров" се легитимира като собственик на "метално хале" с площ от около 500 кв. м по силата на договор от 1995 г. и проведен търг. Около 160 кв. м от халето попадат в нанесения имот 579 по обжалваната заповед. Според съда между страните има спор за материално право по гр. д. № 17880/2006 г., който не е приключил, поради което административният орган не е имал право да постановява акт до решаването на спора със сила на присъдено нещо. Освен това констативният акт за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателя в качеството на собственик на сграда, разположена в имота. Така постановеното решение е недопустимо при следните съображения: На първо място, обстоятелството за спор за материално право е неотносимо към обжалването на административния акт, тъй като такъв спор не е бил налице към момента на издаването на акта. Последваща искова молба, заявена през 2006 г. от жалбоподателя, не сочи на наличието на имуществен спор към момента на издаване обжалваната заповед. На второ място, в случая се касае за попълване на кадастралната основа с имот, докато жалбоподателят Никифоров претенидра права върху сграда, част от която попада в нанесения имот. Според настоящата инстанция дори и тези права не се доказват с документ, материализиращ собственост върху сградата и евентуално прилежащо право на строеж. По делото такива документи липсват- представеният договор от 29.04.10995 г. не е пълен и в него не се сочи реализирана покупко-продажба /копието от този договор е непълно е не съдържа конкретни клаузи за продажба на конкретен обект/. Освен това няма данни за вписване на придобитото по този начин имущество. Поради това касационната инстанция не приема доказани собственически права и върху металното хале. По принцип за да има качеството на заинтересовано лице, жалбоподателят Никифоров с оглед дата на издаване на оспорения административен акт, следва да попада в кръга на лицата, посочен в чл. 295 ППЗТСУ /отм/. Жалбоподателят Никифоров не удовлетворява изискванията нито на разпоредбата на чл. 295, ал. 2 ППЗТСУ /отм/, нито на разпоредбата на чл. 295, ал. 3 ППЗТСУ /отм/. Поради това той не притежава активна процесуална легитимация да обжалва заповед със съдържание като оспорената. Като не е отчел първоначалната липса на право на жалба и е разгледал последната по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено. С оглед изхода на спора на касаторите ще следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин лв./ Представените пред първоинстанционния съд фактура и приходен касов ордер не доказват извършено в полза на защитника реално плащане- липсва подпис на получател, на главен счетоводител, както и данни, че плащането по фактурата е извършено чрез банкова институция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение