Решение № 12504 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново (ОДБХ-Велико Търново) против решение 81/12.03.2021 г., постановено по адм. д. 684/2020 г. по описа на Административен съд-Велико Търново (АС-Велико Търново). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено оспореното Разпореждане 645/22.10.2020 г., издадено от главен инспектор в ОДБХ-Велико Търново. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Алекс Експорт 15ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 81/12.03.2021 г., постановено по адм. д. 684/2020 г. по описа на АС-Велико Търново е отменено Разпореждане за спиране на част от цялата дейност 645/22.10.2020 г. на главен инспектор към ОДБХ-Велико Търново. Административният съд е приел за установено, че оспореното разпореждане е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, но е незаконосъобразно - основание за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът изрично посочва, че при издаването на оспорения акт не са съобразени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, независимо, че е използван утвърден, типизиран и клиширан образец, защото употребеният термин търговия не е попълнен с конкретно съдържание, а дори да се приеме, че в него се включва извършването на вътреобщностни доставки, то липсва индивидуализацията им по страни и предмет на сделките. Тези обстоятелства не се установяват и от други документи, към които да препраща административния акт или от доказателствата, събрани в административното производство. Допълнителни аргументи за незаконосъобразност съдът намира и в това, че поведението на проверяваното лице е квалифицирано като нарушение на чл. 12, точки б и в от Решение за изпълнение на Комисията от 9 октомври 2014 година относно мерките за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в някои държави членки и за отмяна на Решение за изпълнение 2014/178/ЕС (Решение за изпълнение) като такава норма в цитирания нормативен акт липсва, като дори да се приеме, че органът е допуснал очевидна техническа грешка, то текстът на приложимия, според него, чл. 13 регламентира дерогационни правила. Решаващият съд е изложил подробни мотиви за незаконосъобразност на оспореното пред него разпореждане и случай, че то е със съдържанието, посочено в становището на административния орган в съдебното производство за приложение на чл. 138, § 2, буква и от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (EО) 396/2005, (EО) 1069/2009, (EО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) 1/2005 и (EО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) 854/2004 и (EО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), защото не са налице предпоставките и на тази хипотеза поради липса на установено поведение на Алекс Експорт 15"ЕООД в противоречие с обвързващо го правило на Европейския съюз или национална правна норма. Като последно съображения АС-Велико Търново се е позовал на обстоятелството, че с отмененото от него разпореждане е наложена мярка с неограничен срок в противоречие с изискването на общностните норми, на които се позовава административният орган, за определяне на целесъобразен период от време на предприетите мерки. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил преценка относно всички основания за отмяна на оспореното пред него разпореждане, в резултат на което е правилно е установил, че то е действителен административен акт, с който е наложена принудителна административна мярка без ограничение във времето и в нарушение на материалния закон. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд подробно е обосновал законосъобразни правни изводи. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК намира, че не е необходимо да бъдат допълнително аргументирани установените от АС-Велико Търново основания за отмяна на оспореното пред него разпореждане. Касационната жалба е изключително подробна, но не съдържа доводи, които да обуславят твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение или да не са обсъдени от първата инстанция при разглеждане на спора по същество. Решаващият съд е приел, че отмененото разпореждане е издадено от компетентен административен орган, поради което доводите на касационния жалбоподател, с които се аргументира несъгласие с начина на мотивиране на този правен извод, не е възможно да бъдат отнесени към нито едно от основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, за да бъдат обсъждани от касационната инстанция. Възпроизвеждането в касационната жалба на съдържанието на норми на правото на Европейския съюз с акцент върху използвани в тях отделни изрази не обосновава неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от АС-Велико Търново, който се позовава на същите нормативни актове като правилно използва за индивидуализацията им само общоприетия стандарт за цитиране с номер на разпоредбата и заглавие на акта. След като е констатирал, че не съществува разпоредба с индивидуализацията, посочена в оспореното разпореждане, решаващият съд е изложил допълнителни мотиви за неприложимост и на разпоредбата, която главният инспектор при ОДБХ-Велико Търново твърди, че е имал предвид, независимо, че не е вписал в акта си. Изрично трябва да бъде посочено, че в АПК (чл. 62 от АПК) е предвидена процедура по поправка на очевидна фактическа грешка, която няма данни да е изпълнена, поради което в конкретния случай, само посочването на несъществуващо правно основание е достатъчно да обоснове извод за неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Регулирането на относимите към спора факти в множество актове от различен правен порядък създава реална предпоставка адресатът на разпореждането да не е в състояние да разбере правното основание, на което му е наложена разпоредената мярка, а данните в административната преписка не внасят допълнителна яснота, за да се извлече по пътя на тълкуването приложената от административния орган правна норма вместо цитираната несъществуваща разпоредба. Изясняването на този въпрос без подробното становище на ОБДХ в съдебното производство се възпрепятства и от разпоредителната част на административния акт, с която е наложена безсрочна мярка, а действително приложимите разпоредби предвиждат мерки за целесъобразен период от време. Разбирането на касационния жалбоподател относно обвързването на времетраенето на мярката с действието на Решението за изпълнение, показва абсолютно неразбиране на целта, поради която трябва да бъдат предприемани подходящите мерки по смисъла на чл. 138, § 1 от Регламента относно официалния контрол. Писмените доказателства, на които се позовава касационният жалбоподател, а именно търговски документи от 16.10.2020 г. и стокова разписка от 16.10.2020 г., са приети от първата инстанция и въз основа на тях не е възможно да се обоснове различна фактическа констатация от установеното от АС-Велико Търново, а именно, че в административния акт не са индивидуализирани извършени вътреобщностни доставки от Алекс Експорт 15ЕООД. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че то е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски, но не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение