Решение № 10907 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Х., чрез адв. К. Богданова, против решение 2430 от 21.05.2025 г., постановено по адм. дело 1261/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу заповед 576/14.05.2024 г. на кмета на Община Гоце Делчев.В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците. Ответникът кмет на Община Гоце Делчев, чрез адв.К. Тагарева, в писмен отговор на касационната жалба , излага доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Ответникът И. Ю. Д., в писмен отговор ,чрез адв.А. Мейзинева, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът М. И. Б. в представено писмено становище навежда доводи за основателност на жалбата и незаконосъобразност на решението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. И. Х. срещу заповед 576/14.05.2024 г. на кмета на Община Гоце Делчев, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрен ПУП ПР и ПЗ за поземлен имот с идентификатор 06306.64.3, в м. Агови ливади в землището на [населено място], общ.Гоце Делчев с отреждане за жилищно строителство в устр. Зона Жм с плътност на застрояването 60%, мин.озеленена площ 40%, кинт 1,2 и предвидено свободно застрояване. След подробен анализ на събраните доказателства и приложените такива към административната преписка, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, първоинстанционният съд е приел,че заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 129, ал. 2 ЗУТ орган, при спазена процедура и в съответсвие с материалния закон. Като неоснователно е възприето възражението за липса на мотиви на заповедта, тъй като по административната преписка се съдържат документи, от които се извличат мотивите за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ. Възражението за неучастие на жалбоподателя в административното производство е прието като недостатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй като не съставлява нарушение на процедурата от категорията на съществените. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма на заповедта, тъй като мотивите за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ се съдържат и извличат от наличните по административната преписка съпътстващи издаването на заповедта документи , вкл. решението на ЕСУТ Тълк. решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Обоснован е и изводът, че не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на процесната заповед, тъй като неуведомяването на Г. И. Х. като собственик на съседен имот, макар и да съставлява нарушение, не е от категорията на съществените такива, годни да обосноват незаконосъобразност на обжалваната заповед на това основание. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд, която изходжа от липсата на нарушено право на защита на неувемоденото заинтересовано лице, тъй като същото е реализирало правото си на оспорване на заповедта по съдебен ред. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Безспорно е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че одобрения ПУП-ПРЗ съответства на предвижданията на действащия ОУП и са спазени изискванията на чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ и чл.16, т.1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно и своевременно заявените претенции за присъждане на разноски от ответниците кмет на Община Гоце Делчев и И. Ю. Д., касаторът дължи реално направените в настоящата инстанция разноски. Такива обаче се установяват само по отношение на И. Ю. Д. - 800лв адв.възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,