Решение № 3732 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13561/2009 г.

Решение № 3732 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13561/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Велев Каралъмов, от гр. Велико Търново, чрез неговия пълномощник срещу решение № 148/7.09.2009 г. по адм. д. № 882/2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците Станислав Борисов Стоименов и Марияна Борисова Стефанова и община Велико Търново не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу становище на главния архитект на общината, с което оттегля разрешение за строеж № 810/17.10.2008 г. издадено в полза на жалбоподателя. С него му е било разрешено монтаж на газова инсталация на първия етаж от сградата. За да оттегли разрешението за строеж, главният архитект се е позовал на разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗУТ, която не била спазена. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и обосновават крайния правен извод на съда. Решението е правилно като съответно на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е нищожен, както и че е разрешението за строеж е влязло в законна сила. Последното не е така, тъй като от данните по делото се установява, че първата дата, която може да се счете за узнаване на разрешението за строеж от собственика на втория етаж на сградата Станислав Стоименов, е 12.12.2008 г. В рамките на този срок той може да упражни правото си на жалба пред началника на съответната РДНСК, респективно да подаде жалба до органа, издал разрешението за строеж, съгласно чл. 91, ал . 1 АПК. Тази дата всъщност е и оспорването му пред общинската администрация, включително и пред главния архитект, на разрешението за строеж. Оспореният административен акт не е и нищожен. Съгласно чл. 213 ЗУТ съдилищата осъществяват контрол за законосъобразност на административните актове по устройство на територията при условията и реда на този закона, а по въпроси, които не са уредени в него - по АПК. Административните актове по устройство на територията, които подлежат на обжалване по административен ред, са изчерпателно посочени в чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. Административният акт, с който се оттегля по реда на чл. 91 АПК оспорен акт по устройство на територията, в случая - оттегля се разрешение за строеж, не е сред посочените в чл. 216 ЗУТ. Контролът за законосъобразност на този вид индивидуален административен акт се упражнява пряко от съдилищата, съгласно чл. 213 ЗУТ, а не от административния орган по чл. 216, ал. 2 ЗУТ. Настоящата инстанция намира, че атакуваното решение не страда от визираните в касационните жалби основания за отмяна. При постановяването му съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми - доказателствената тежест е правилно разпределена между страните. Така постановеното решение като краен резултат е съответно и на материалния закон, както се посочи по-горе. Безспорно в случая е, че сградата, за чийто първи етаж е издадено разрешението за строеж, се намира в режим на етажна собственост. С оглед характера на строежа - газова инсталация, приложимо е правилото на чл. 186, ал. 2 ЗУТ, което не е било спазено. Липсата му сочи на законосъобразно оттегляне от административния орган на издаването без изискуемото се съгласие с посоченото мнозинство на съсобствениците в етажната собственост. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение