Решение № 83 от 27.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 207/2010 г.

Решение № 83 от 27.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 207/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК. Образувано е по молба на. О. Д. - С. ЕООД-Г. Оряховица за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК на влязлото в сила решение № 91/11.09.2009 г. по т. д. № 596/2008 г. на ВКС-II т. о., с което се отхвърля иска на касатора срещу Е. ОН Б. мрежи АД за заплащане на сумата 195 950 лв. на основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ, като са присъдени разноски. С атакуваното решение е прието, че искът за заплащане на цената по чл. 117, ал. 7 ЗЕ е неоснователен, поради липса на сключен договор, а твърденията и петитума в исковата молба не могат да се субсумират под нормата на чл. 59 ЗЗД. С молбата за отмяна са представени писмо изх. № 91-ПР-1164/15.07.2005 г. на Е. Оряховица ЕАД и решение № 50/29.03.2006 г. по гр. д. № 973/2005 г. на Великотърновски ОС, с което ЕРП-Г. Оряховица АД е осъдено да заплати на. О. Д. - С. ЕООД сумата 60 655.14 лв. цена с ДДС за осигурен достъп на АД до собствената на ЕООД възлова станция в с. Д. за времето от 29.06. до 29.07.2005 г. Това решение е на първоинстанционния съд и върху него има заверка от същия съд, че решението в частта, с която са присъдени 50 545.95 лв. ведно със законната лихва, както и за присъдените 2 744.95 лв. разноски, е влязло в сила на 3.07.2007 г. Ответникът по молбата за отмяна е подал отговор, че същата е недопустима, а освен това и неоснователна. Ответникът представя молби и писмени бележки, като претендира за разноски въз основа на списък - чл. 80 ГПК. ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: I. По чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че се е снабдил с новото писмено доказателство от ДКЕВР, в същност от ЕРП-Г. Оряховица ЕАД, на 20.10.2009 г. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК страната може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да имат характера на новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представените доказателства следва да не са били известни на молителя при разглеждане на спора по същество или ако са били известни да не е бил в състояние да се снабди с тях за да ги представи пред този съд, въпреки положената дължима грижа за добро водене на делото, т. е. непредставянето им да е в резултат на обективна невъзможност, а не на процесуална небрежност. Следователно: 1. Не е ново доказателство това, което е било държано от страната, но тя не е проявила грижа за своевременното му издирване в своята документация и представяне по делото. Не е новооткрито едно доказателство, което страната е имала по време на разглеждане на делото., 2. За основателността на молбата е необходимо тази невъзможност за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се използува, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. В случая, процесното писмо е било адресирано до молителя в връзка с подадено от него писмо. От представените в открито съдебно заседание по настоящето дело от ответника по молбата за отмяна, протокол от съдебно заседание на 28.02.2006 г. по гр. д. № 973/2005 г. на Великотърновски ОС и решение № 240/30.10.2006 г. по в. гр. д. № 322/2006 г. на Великотърновски АС, се установява, че същото писмо е било представено по делата, по което настоящия молител е бил ищец, респективно въззиваем. Отделно от това, молителят едва на 20.10.2009 г. е извършил проверка в ДКЕВР, която е могъл за извърши и значително по-рано. Най-важното е, че това доказателство не е от съществено значение за изхода на делото, тъй като с него се изисква информация относно начина на определяне на стойностите на посочените ДМА. II. По чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК Молителят твърди, че атакуваното решение на ВКС-II т. о. противоречи на постановеното преди него друго влязло в сила решение № 50/29.03.2006 г. по гр. д. № 973/2005 г. на Великотърновски ОС, с което ЕРП-Г. Оряховица АД е осъдено да заплати на. О. Д. -С. ЕООД сумата 60 655.14 лв. цена с ДДС за осигурен достъп на АД до собствената на ЕООД възлова станция в с. Д. за времето от 29.06. до 29.07.2005 г. По чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за да има противоречие, нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. В случая няма и не се твърди обективно тъждество. Предметът на спора е различен, тъй като представено решение се отнася за период от 29.06.2005 г. до 29.07.2005 г., който е предходен на процесния-от 30.07.2005 г. до 30.12.2006 г. Освен това, противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви или между решение и мотивите на друго решение. По изложените съображения, не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК, и затова молбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение със законните последици на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, ВКС-I т. о.