Решение № 10267 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2015 г.

Решение № 10267 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Даниела Иванова Лесидренска - Митевска от гр. София, чрез адв. Занев като процесуален представител, против решение № 1076 от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7776/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването й срещу ревизионен акт (РА) № 2021309411/13.03.2014 г., издаден от органи по приходите, изменен с решение № 1127/23.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София относно определен по реда на чл. 122 ДОПК данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 263,26 лева и начислени лихви за забава в размер на 3 587,82 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав или оспорването да се отхвърли. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна по съображения, различни от изложените в нея: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е РА № 2021309411/13.03.2014 г., издаден при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК и на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК (в редакцията в сила от 1.01.2013 г.) от органи по приходите, изменен с решение № 1127/23.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София относно установените, в резултат на проведена ревизия на Даниела Иванова Лесидренска - Митевска по реда на чл. 122 ДОПК, задължения за данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 263, 26 лева и лихви за забава в размер на 3 587, 82 лева. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предписаната от закона форма, при спазване на регламентираната процедура и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно. По делото е установено, че спрямо касационната жалбоподателка е издаден предходен ревизионен акт № 2021204693/26.11.2012 г. Този акт е отменен с решение № 624/3.04.2013 г. на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Преписката е върната за извършване на повторна ревизия съобразно дадените в отменителното решение указания. Издадена е заповед за възлагане на ревизията № 1303254 от 11.04.2013 г., която впоследствие е изменена. За резултатите от повторната ревизия е изготвен ревизионен доклад, връчен на жалбоподателката. Издаден е оспореният в първоинстанционното производство РА № 2021309411/13.03.2014 г. Издателите на акта са възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. При извършената по реда на чл. 218 АПК служебна проверка касационната инстанция констатира, че обжалваното решение на Административен съд София - град е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Оспореният ревизионен акт е издаден, след като предходният такъв е отменен с решение № 624/3.04.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София. Преписката е върната на органа по приходите за извършване на нова ревизия, като заповедта за възлагането й е издадена на 11.04.2013 г. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК ( ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК, с което е отменен предходния ревизионен акт и преписката е върната за извършването на нова ревизия, не се поставя началото на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения ревизионен акт. Това е така, защото първият РА е отменен в частта му относно установените на същото данъчно задължено лице задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ и за същия ревизиран период - 2008 г., като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като същото е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, която предвижда възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производство. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашният ред за довършването му. Този процесуален ред изисква издателят на РА да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията до изменението му преди 1.01.2013 г. чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е направено. Ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това, а именно от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като е приел, че РА е валиден и не е прогласил неговата нищожност, а е отхвърлил оспорването като неоснователно, Административен съд София - град е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожен РА № 2021309411/13.03.2014 г. на органите по приходите, изменен с решение № 1127/23.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София, с който на Даниела Иванова Лесидренска - Митевска са определени задължения за данък за довнасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 7 263,26 лева и лихви за забава. При този изход на спора на касационната жалбоподателка се дължат направените за двете инстанции разноски в общ размер на 15 лева, съставляващи заплатени държавни такси. Доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение