Решение № 1206 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2009 г.

Решение № 1206 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Доминик Тодоров Карагьозов, Александър Димитров Саръиванов, Мария Христова Карапеткова, Христо Николаев Карапетков, Петко Кирилов Кирчев, Елисавета Кирилова Кирчева, Йордан Александров Хаджистоянов, Боряна Леополдова Видинова, Елисавета Леополдова Христова, Иво Иванов Генчев, Евгени Иванов Генчев, Елеонора Александрова Минчева, Георги Александров Папломатас и Галина Иванова Йорданова - Кираджиева, всички чрез пълномощника си адвокат Елена Христова против решение № 35 от 24.04.2009 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 130/2008 г. С него се отменя Заповед № РД-15-1532/29.10.2007 г. на и. д. Кмет на Община Сливен за одобряване решение по т. 50 от Протокол - Решение № 36/05.10.2007 г. на ОБЕСУТ за приемане на проект по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на площта по чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за поземлени имоти № 8456 и № 8457 в кв. 22 по регулационния план на кв. "Промишлена зона" гр. Сливен като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на решението с основания по чл. 209, т. 3 от АПК извлечени от съдържанието на жалбата, поради което се иска отмяната му и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съображенията са за необосновани и в нарушение на материалния закон изводи на съда по отношение застрояването в процесните имоти с които е изведена незаконосъобразността на обжалваната заповед. Поддържа се и нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непълнота на доказателствата и постановяване на решение и по отношение на Топливо АД, по отношение на която заинтересована страна заповедта е влязла в сила поради връщане на жалбата им. Касационната жалба се поддържа и по съображенията, изложени в писмена защита приложена по делото. Ответникът "Водстрой - 98" АД не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Ответникът "Феникс ресурс СНТ" ООД чрез адвокат Начков взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения в приложен по делото писмен отговор. Ответникът НК "Железопътна инфраструктура" СОФ не се представлява - постъпило е становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, Кметът на Община Сливен не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Топливо АД" София не се представлява - постъпил е писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е постановил правилно решение с обосновани изводи въз основа на две съдебно технически експертизи и извел верен правен извод, че имотите са изцяло застроени и няма свободни площи в тях поради изпълнени мероприятия по регулационния план. Също така, че наличните сгради и съоръжения не позволяват възстановяването на собствеността на земеделските земи. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които решението е неблагоприятно и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Водстрой - 98" АД гр. Сливен чрез изпълнителен чл. на Съвета на директорите Петко Александров Геров срещу Заповед № РД-15-1532/29.10.2007 г. на и. д. Кмета на Община Сливен за одобряване на решение по т. 50 от Протокол - решение № 36/05.10.2007 г. на ОБЕСУТ за приемане на проект по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на площта по чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за поземлени имоти № 8456 и № 8457 в кв. 22 по регулационния план на кв. "Промишлена зона". Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в терена е построена сграда, собственост на дружеството и с оглед приложението на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ липсват свободни за възстановяване площи. В същото производство е присъединена за общо разглеждане и жалба от "Феникс ресурс СНТ" ООД гр. София, представлявано от Десислава Жекова Танева, Вълко Стоянов Вълев и Светла Михайлова Боянова срещу същата заповед, както и жалба от Национална компания "Железопътна инфраструктура" гр. София - железопътна секция Карлово чрез Директора Веселин Трифонов Стаменов срещу същата заповед. Съдът разгледал жалбите по същество и от данните по приложената административна преписка, доказателството по делото и заключения на две съдебно технически експертизи е установил, че мероприятията според регулационния план са изпълнени в процесните имоти, поради което няма свободни от застрояване площи и заповедта, определяща такива е незаконосъобразна и като такава е отменена. Решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е част от производството по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в което Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Хипотезите в които се постановява това решение на ОСЗ са изброени в чл. 11, ал. 2, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ и се отнасят за имоти и части от имоти, предназначени за жилищно или вилно строителство, за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство, както и за имоти в производствените зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Анализирана цитираната уредба сочи на извод, че незастроени имоти и части от имоти попадащи в терени предназначени за производствена дейност или промишлени зони по регулационно отреждане не подлежат на възстановяване по този ред. Тази преценка се извършва от единствено компетентния орган по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - Общинската служба по земеделие и е недопустимо да се извършва в междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от кмета на общината, който одобрява решение на техническата служба която определя само фактическото застрояване, прилежащата площ към него когато са сгради, и са налице дейностите по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Ето защо в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е без значение дали застрояването в процесните имоти е законно или не, както и собствеността към момента на издаването на заповедта на кмета на общината и споровете по тези въпроси са извън предмета на производството. Определянето на застроената площ може да се извърши по служебно искане от Общинската служба по земеделие или по инициатива на лица с претенция към ОСЗ за възстановяване на правото на собственост по отношение на имоти, намиращи се в урбанизирани територии. В производството по чл. 11, ал. 4 страни и заинтересовани страни са молителите в реституционното производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, но не и трети лица, с претенции и установяващи права на собственост по отношение на имотите, чието застрояване се определя. Третите лица не са страни в административното производство поради обстоятелството, че техни права не се засягат с издаването на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определянето на застроеността в имотите, а такива права и интереси могат да бъдат засегнати след издаване на решение от ОСЗ по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с което се признават права на други лица. Или, в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ правен интерес да защитават свои права имат само бившите собственици в земеделската реституция, които възстановяват право на собственост по отношение на имоти, намиращи се в урбанизираните територии, следователно те имат и правото да подават жалба срещу заповедта на кмета на общината, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В случая жалби против такава заповед са подали юридически лица търговци по смисъла на Търговския закон, които не са били инициатори за определянето на застроена/свободна площ в процесните имоти, поради което те нямат право на жалби, а подадените от тях е следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено. Произнасяйки се по съществото на спора съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и вместо него следва да бъде постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбите бъдат оставени без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес и производството по тях прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение