Решение № 12643 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Напоителни системи ЕАД, ЕИК 831160078, чрез адв. Гълъбова, срещу решение 22132/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 913/2025 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда за законосъобразност на процесния акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) поради противоречие с фактите и доказателствата по делото. Твърди че възприетият начин за определяне на таксата на иззетото количество вода от административния орган е лишен от правно основание, както и наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски пред двете инстанции, съгласно представен списък на разноските. Ответникът - директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 08.10.2025 г. и молба на процесуалния му представител по хода от 18.11.2025 г. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско възнаграждение от касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е бил АУПДВ 426/27.11.2024 г., издаден от директора на БД Източнобеломорски район, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. a ЗВ вр. с чл. 166 ДОПК и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016 г., на Напоителни системи ЕАД е установено публично държавно вземане за такса за водовземане по разрешително 01420031/11.06.2021 г. за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 10 185 лв., ведно със законна лихва в размер на 1 109,06 лв. По фактите първоинстанционният съд е установил на Напоителни системи ЕАД е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект язовир Батак, изграден на река Мътница, с разрешена цел: земеделски цели обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури - 35 348 дка изградени поливни площ в района на НС Варвара, с лимит на ползваната вода до 10 млн. м3/годишно. С декларация вх. КД-04-1372/26.01.2024 г., придружена от справка за иззети водни количества, са посочени отнети водни количества в размер на 9 700 000 м3. При извършени служебни проверки съгласно КП от 12.01.2024 г. и от 29.08.2024 г. е констатирано, че изчислената такса на база декларираното от дружеството иззето водно количество не е заплатена. На жалбоподателя са били връчени покана за доброволно изпълнение и уведомление за започване на производството, като в предоставения срок за запознаване със събраните доказателства и изразяване на становище не е постъпило възражение от негова страна. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 29.05.2025 г. Решаващият съд е кредитирал заключението като безпристрастно и компетентно изготвено. От правна страна в съдебното решение е прието, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно от чл. 195б, ал. 1 ЗВ, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание по чл. 59 АПК, липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По същество съдът е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1 ЗВ и приложимата Тарифа за определяне на таксата. Отделил е като безспорни обстоятелствата, че актът е съставен въз основа на декларираните данни от дружеството по реда на чл. 194б ЗВ и справките за използваните водни обеми, съвпадащи с отразеното в констативните протоколи от извършените проверки. Задължението в случая следва от издаденото разрешително за водовземане и неговият размер зависи от отнетия обем и таксата на единица обем по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Дължимата такса за 2023 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия материален закон, което се потвърждава от неоспорената СИЕ. В заключение е направен изводът, че административният орган правилно е определил и периодът на забавата за отчетния период съгласно чл. 194б, ал. 2 ЗВ. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Заключението за незаконосъобразност на АУПДВ 426/27.11.2024 г. е обосновано от съда при съвкупна оценка на ангажираните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 ЗВ предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Съгласно чл. 194б, ал. 1 ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на ЗООС, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите, а според ал. 2 задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. Противно на твърденията на касатора, разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 ЗВ дава основание вземанията за незаплатените такси по този закон да се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Неоснователни и неясни са касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУПДВ. От страна на Напоителни системи" ЕАД в хода на административното производство и пред съда не са наведени твърдения, че дружеството е извършило дължимото плащане на таксата за водовземане за 2023 г. В качеството си на титуляр на разрешително 01420031/11.06.2021 г. задълженото лице е декларирало на 26.01.2024 г. по реда на чл. 194б ЗВ отнет годишен воден обем от 9 700 000 м3 с цел напояване. Въз основа на изяснените факти решаващият съд правилно е приел, че с АУПДВ са определени законосъобразно както размерът на таксата на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 б. а ЗВ, така и на дължимата законна лихва за период на забавата съгласно чл. 194б, ал. 2 ЗВ, считано от 16.02.2024 г. до датата на издаване на акта. Изводите в тази насока се подкрепят изцяло от заключението на СИЕ, назначена по искане на жалбоподателя. След преценка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира решение 22132/26.06.2025 г. на АССГ за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Останалата част от мотивите на решаващия съд са издържани от фактическа и правна страна и се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Предвид изхода на спора и своевременното искане на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, Напоителни системи ЕАД следва да бъде осъдено да плати на БД Източнобеломорски район сума в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,