Решение № 284 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1514/2011 г.

Решение № 284 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1514/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК. На 16.03.2011 г. осъденият В. Г. Г. е подал писмено искане до Върховния касационен съд за изменяване по реда на възобновяването на решение № 148 от 05.04.2011 г. по внохд № 117/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което е изменена присъда № 36 от 21.01.2011 г. по нохд № 3839/2010 г. на РС-Плевен. В искането се твърди, че определеното на осъдения наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено, тъй като не са съобразени в достатъчна степен всички обстоятелства относими при индивидуализирането му. Искането е поддържано в съдебното заседание на касационната инстанция от осъдения и от назначения му служебен защитник. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 36 от 21.01.2011 г. по нохд № 3839/2010 г. Плевенският районен съд е признал В. Г. Гърков за виновен в това, че през периода от 01.09.2010 г. до 04.092010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, проникнал в жилището на А. О. М. и без негово съгласие отнел от владението му движими вещи на обща стойност 1045.50 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", , във вр. чл. 54, , във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като постановил това наказание Г. да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което Г. е бил с взета мярка за неотклонение"Задържане под стража", считано от 15.09.2010 г. На основание чл. 45 от ЗЗД В. Г. е осъден да заплати на А. О. М. сумата от 770.50 лв. представляваща обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, както и съответната такса върху размера на уважения граждански иск и направените по делото разноски. С решение № 148/05.04.2011 г. по внохд № 117/2011 г. на Плевенския окръжен съд присъдата е изменена, като Г. е признат за невиновен за разликата на стойността на предмета на престъплението над сумата от 362.50 лв., както и по квалификацията по т. 3 на ал. 1 от чл. 195 от НК. Извършеното деяние е преквалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, на което основание, във вр. чл. 58а, ал. 4, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК Гърков е осъден на една година лишаване от свобода. Присъдата е изменена и в гражданската част, като уважената искова претенция на гражданския ищец за причинените му имуществени вреди е намалена на сумата от 187.00 лв., а за разликата до 770.50 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В съответствие с това е намалена и дължимата от Г. държавна такса. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но е неоснователно. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне на наказанието първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК и след като приел, че не са налице условията за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК го е индивидуализирал съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК, в редакцията на разпоредбата, приета с ДВ, бр. 26/2010 г. Извършената от въззивния съд корекция на присъдата в санкционната й част, с намаляване наказанието на осъдения е обусловена от друга, различна от първоинстанционния съд оценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, и приел, че са многобройни. Част от смекчаващите обстоятелства, според констатациите на втората съдебна инстанция, не са били оценени от първоинстанционния съд, поради което Плевенският окръжен съд индивидуализирал наказанието на Г. при приетите от него многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които подробно посочил в мотивите на решението си. След като е сторила това, за деянието, което преквалифицирала по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 НК въззивната инстанция определила на осъдения наказание под предвидения за престъплението минимум от две години лишаване от свобода, а именно - една година лишаване от свобода, което наложила по реда на чл. 58а, ал. 4, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода е неоснователно. За да е налице явна несправедливост на наказанието - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е необходимо то да е наложено в такъв размер, който очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 НК. Такова очевидно несъответствие в случая не е налице. Несъстоятелни са доводите в подкрепа на касационното искане да се смекчи допълнително отговорността на осъдения, с оглед неотчетеното от съдилищата тежко здравословно състояние, породено от хероиновата му зависимост. Напротив, от данните по делото е видно, че това обстоятелство въззивната инстанция е съобразила в значителна степен, за да облекчи наказателноправното положение на Г.. От друга страна, осъденият е личност със завишена степен на обществена опасност, с лоши характеристични данни. Съдът е пропуснал да отчете, че до този момент Г. е осъждан общо единадесет пъти за престъпления срещу собствеността, вън от другите три такива определящи деянието като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, които осъждания сочат трайно възприет от него престъпен модел на съществуване. Ето защо, не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на внохд № 117/2011 г. на Плевенския окръжен съд и изменяване на постановеното по него решение № 148/05.04.2011 г. в санкционната му част. Противното би било проява на неоправдан либерализъм спрямо осъдения и в противоречие на принципа за съответност на наказанието с престъплението, закрепен в чл. 35, ал. 3 от НПК. При тези съображения и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,