Решение № 12269 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5089/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Митница Бургас", чрез процесуален представител срещу решение 1722/29.02.2024 г., постановено по адм. д. 1928/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което по оспорване на "Лидикар" ООД е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MR20BG001007024857R6/28.10.2020 г. с рег. 32-591289/13.10.2023 г. на Зам.директора на ТД "Митница Бургас", действащ по заместване, с което е определена нова митническа стойност за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 252, 98 лв. и ДДС в размер на 556, 55 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). Според касатора, при неправилно тълкуване на чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 48 от Митническия кодекс, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани изводи досежно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила предвид липсата на издадена заповед за възлагане на последващ контрол. Сочи, че основателността на съмненията на митническия орган за занижено деклариране на митническата стойност на процесния автомобил, се обосновават от предоставената официална информация от канадските митнически власти. Счита, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс предвид невъзможността за прилагане на останалите вторични методи, регламентирани в чл. 74, § 1 и § 2. В тази връзка твърди, че при приложението на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, са взети предвид наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са данните, представени от Канада по линията на международното сътрудничество. В подкрепа на изложеното се позовава на решение от 9 юни 2022 г. по дело С - 599/20, "Baltic Master" UAB на Съда на Европейския съюз (СЕС). В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в касационната жалба и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба "Лидикар" ООД, гр. Бургас и Г. З. О., чрез общ процесуален представител, в депозирани писмен отговор и писмени бележки, оспорват нейната основателност и претендират присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на митническия орган първостепенният съд обстойно е обсъдил фактическите установявания в хода на административното производство и е осъществил детайлна преценка на доказателствата по делото, включително и събраните в хода на съдебното производство. Въз основа на техния анализ, решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правните основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е подчертал, че редът за осъществяване на извършената от митническия орган последваща проверка е регламентиран с разпоредбите на чл. 84 и сл. от Закона за митниците (ЗМ). Съобразил е, че съгласно разпоредбата на чл. 84в ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, каквато не е издавана. Поради това е приел, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 84 ЗМ и е формирал извод за наличието на самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Приел е още, че по аргумент от чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с тежестта да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. Поради това е счел, че предоставената от канадските митнически власти информация за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на процесния внос, е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество, но същата не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. декларирана съответната стока за износ. В случая според съда не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, според решаващия съд не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката, респ. че декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. Поради това е достигнал до извода, че при наличните валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава, с оглед на което митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение. Съдът е пояснил, че за да бъде определена митническата стойност на основание чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, то тя следва да не може да се определи в последователността, регламентирана в § 1 и едва след като се съберат доказателства и изложат конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът би могъл да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3. В случая, митническият орган е изложил формални мотиви относно липсата на данни, годни да доведат до прилагане на някоя от хипотезите по § 2, които не могат да бъдат квалифицирани като съответстващи на материалния закон. По тези съображения решаващият състав е възприел като необоснован изводът на митническия орган, че вторичните методи се явяват неприложими и са налице предпоставките за определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Подчертал е, че приложението на този резервен метод е недопустимо на основание чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд правилно е възприел безспорната между страните фактическа обстановка по делото. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС за внесения от Канада - "катастрофирал пътнически автомобил; марка: "Хюндай", модел "Елантра", шаси КМНDH6AE7DU020747. Основателно е поддържаното в касационната жалба възражение по отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви за проведения последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Митническия кодекс, но същите не променят правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Необосновано съдът е приел, че при извършването на последващ контрол чрез проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, приложение следва да намери нормата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се сочи, че проверката по ал. 1, т. 2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки, се извършва по реда на чл. 84а и 84м от ЗМ, т.е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ неиздаването на заповед по чл. 84в ЗМ не опорочава проведената в административното производство проверка - последващ контрол на декларацията и придружаващите я документи. В тази връзка относимо е представеното по делото съобщение 32 - 103133/16.03.2023 г. от Директора на ТД Митница Бургас до "Лидикар" ООД и Г. О., с което на основание чл. 22ч, §6 от Регламент 953/2013г. адресатите са уведомени, че предстои издаването на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на процесната стока. Визираната общностна норма изисква от митническите органи преди да вземат решение да съобщят на лицето мотивите, на които се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Именно това е приложимата процедура при проверката по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и тя е спазена от митническите органи, поради което не са накърнени правата на "Лидикар" ООД и Г. О. и те са уведомени за обстоятелствата, поради които митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на процесния автомобил. Противно на приетото от първостепенният съд, събраните по делото доказателства формират извод за обоснованост на възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 3 435 CAD, при декларирана договорна стойност на стоката според фактура от 09.09.2020г. в размер на 1 418 CAD. При тези противоречиви данни за автомобил с идентични характеристики, настоящият състав намира, че законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В този аспект, първоинстанционният съд правомерно е приел, че не са налице предпоставките митническата стойност на стоката да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Този метод е приложим, когато митническата стойност на стоките не може да се определи последователно по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2ч и то след като се изложат достатъчно аргументирани мотиви, с които се обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение - арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове тяхното изключване. Независимо, че в мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, то незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Цитираното тълкуване на СЕС, съотнесено към конкретната фактическа установеност налага извод, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от заявения касационен порок и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение