Решение № 9510 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16478/2011 г.

Решение № 9510 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16478/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение по адм. д. № 1919/2011 г. по описа на АС - Варна. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение с доводи за неправилност - необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения по същество на спора относно неправомерността на извършеното плащане и неотносимостта към предмета на спора на добросъвестно поведение на лицето. Твърди се още, че основната цел на ЗПЗП, е да се подпомагат само земеделски стопани, които ползват земеделска земя, съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в случая е установено, че лицето е заявило площи, които не е ползвало. Ответната страна - ЕТ "БГ - Агро - Арам Каикчян", в писмено становище по касационната жалба, счита същата за неоснователна. Поддържа доводи, че в решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал приложимите норми, за да стигне до правилния извод, че правомощията на директора на фонда за издаване на АУПДВ не са предоставени от Управителния съвет, а произтичат директно от закона. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ, управителния съвет е дал възможност на ИД на дФЗ да делегира свои права на заместник-изпълнителния директор, което е и сторено. Затова в конкретния случай административният акт е издаден административен орган за който делегираните права произтичат от нормативен акт, поради което следва да се приеме, че не е нищожен. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2639/10.11.2011 г. по адм. д. № 1919/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500 21956 от 10.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, като издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ дава възможност на ИД на ДФЗ да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителния директор и на административните директори на областните дирекции на фонда след предварително решение управителния съвет, като правомощието за издаване на АУДВ на ИД на ДФЗ не е сред тези предвидени в посочената разпоредба. От друга страна разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП урежда правомощията на директора, като с нея не е предвидена възможност за делегиране, поради което е прието че актът е нищожен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. За да е законосъобразен, административния акт трябва, на първо място да е издаден от компетентен орган. Компетентността на административния орган може да произтича: а.) материална компетентност е определена чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административния орган (или в друг нормативен акт) или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органа, б.) следва от функциите и задачите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност, в.) чрез делегиране от друг административен орган, г.) чрез посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ и д.) при преобразуване. (виж "Административно право", изд. 2009 г., автор К. Лазаров). Неспазване на компетентността винаги води до нищожността на издадения административен акт. Съгласно ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС, не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът предвижда като изрична компетентност на съответния орган. Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствен Правилник на Държавен фонд "Земеделие" редакция ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от ЗПЗП и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник-изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП, Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно, извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган без да е овластен затова с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. Няма спор по делото, че изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 16 от УП. Компетентност, придобита по първичен или по вторичен способ, може да бъде делегирана, само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо "БГ АГРО - Арам Каикчян" на 10.04.2011 г., не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС на заместник-изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт, са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение