Решение № 382 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 297/2008 г.

Решение № 382 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 297/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по § 2, ал. 13 ГПК във вр. чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Образувано е по молба на Д. Д. С. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Г, за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 1* от 28.12.2007 г. по гр. д. № 1363/2006 г. на Върховния касационен съд, трето г. о., с което е отменено въззивното решение на Софийски апелативен съд от 27.07.2006 г. по в. гр. д. № 946/2004 г. и вместо това е постановено Д. С. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Ж. "Български художник" гр. С., сумата 8 870,03 лв., представляваща обезщетение за ползването на апартамент № 48, находящ се в ж. к. "Г" бл. 259, вх. "Г", гр. С., за периода от 16.08.1995 г. до 24.04.2000 г. Ответникът Ж. "Български художник" гр. С. чрез пълномощника си адв. С моли молбата за отмяна да се остави без уважение. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, петчленен състав взе предвид следното: За да уважи иска по чл. 59 ЗЗД Върховният касационен съд е приел, че на Ж. "Български художник" не е учредено валидно право на строеж за процесната сграда, но кооперацията се легитимира като собственик на 8 500/20 595 идеални части от дворното място, придобити чрез дарение и покупко-продажба през 1994 г. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността Ж. е станала през 1994 г. собственик и на 8 500/20 595 идеални части от построената в мястото сграда, в която се намира апартаментът, ползван от Д. С. Ползването е въз основа на предварителен договор, сключен с изпълнителя на СМР на сградата "Б" ЕООД, който не легитимира Д. С. като носител на каквито и да било вещни права или противопоставими на ищеца основания за упражняване на вещни права, тъй като самият прехвърлител "Б" ЕООД не разполага с такива. По изложените съображения съдът е уважил иска за сумата 8 870,03 лв., представляваща обезщетение за ползването на апартамента, съответстваща на притежаваната от ищеца идеална част от правото на собственост върху сградата. Молителят Д. С. се позовава на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Твърди, че приложените към молбата писмени доказателства са нови и обосновават извод за липса на право на собственост на Ж., за нищожност на нот. акт № 162/1975 г. и за липса на законова възможност чрез приращение да се придобива право на собственост върху незаконен строеж. Прилага констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, препис от решение от 13.04.1993 г. на УС на СБХ, препис-извлечение от стенографски протокол на VIII извънреден конгрес на СБХ от 19-20.05.1990 г., препис от решение на СГС фирмено отделение от 22.06.1992 г. по ф. д. № 7594/1990 г. и препис от решение на същия съд от 29.04.1991 г., препис-извлечение от стенографски протокол на ОС на СБХ от 15.04.1993 г., писмо № 2090/19.03.1975 г. на БлРНС до нотариус при СРС, Устави на СБХ 2 бр. и констативен нот. акт № 162/75 г. Молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Представеният като ново доказателство констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ съдържа констатации за обстоятелства, които са установени по делото от представеното на л. 6, гр. д. № 7297/2000 г. на СРС разрешително за строеж, становище до зам. кмет на СГО относно осъщественото строителство в парцел **** от 08.05.1995 г. и от заключенията на вещото лице К. Ч. от 16.11.2005 г. и от 05.06.2006 г. Обстоятелството, че строежът е незаконен е установено по делото от заключението на вещото лице. Като безспорно между страните е прието обстоятелството, че за процесната сграда не е издадено разрешение за ползване - акт. обр. 16 /с. з. на 15.11.2004 г./. Преписът от решение от 13.04.1993 г. на УС на СБХ е приложен на л. 39 от в. гр. д. № 946/04 г. на САС. Останалите доказателства - копия от решения на СГС по ф. д. № 7594/1990 г., два У. на СБХ, констативен нот. акт № 162/75 г. и писмо до нотариуса за издаването му, молителят е могъл да представи при разглеждането на делото в инстанциите по същество. С нот. акт № 162/75 г. СБХ се е легитимирал като собственик на идеални части от процесното дворно място при извършване на сделките с представените по делото нот. акт № 183/94 г. за дарение на недвижим имот и нот. акт № 184/94 г. за продажба на недвижим имот, и същият е описан в тях. Стенографските протоколи съдържат данни за приемане на съответните Устави на СБХ и също не представляват нови доказателства от значение за решаването на делото. Извънредното производство за отмяна на влезли в сила решения дава възможност за отмяна на неправилно решение поради непълнота на фактическия или доказателствения материал, която не се дължи на процесуално бездействие на страната. Приложените към молбата за отмяна документи не представляват нови писмени доказателства и не съдържат нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, петчленен състав