Решение № 2613 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2010 г.

Решение № 2613 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ком Строй" ЕООД /неправилно посочено в жалбата като ООД/ гр. Варна, представлявано управителя Стоян Иванов Цанев, чрез пълномощника адв. Светлан Иванов, против решение № 820/20.04.2010 г., постановено по адм. дело № 3061/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 030900331/13.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА, въпреки допуснатите нарушения по време на ревизията, наред с това е направен необоснован извод, че по процесните фактури не са осъществени реални доставки. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е постановил правилно решение, след обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с установяване реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Ком Строй" ЕООД против ревизионен акт № 030900331/13.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 614/22.10.2009 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. С решението дружеството е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 957 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания РА правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 12/2008 г. по фактура № 45/02.12.2008 г., издадена от "Идалго Прадакшънс" ЕООД, с предмет на доставката "строително-монтажни работи" /СМР/. При извършената насрещна проверка на дружеството същото не е намерено на адреса за кореспонденция и е установено, че посоченият адрес е несъществуващ, поради което му е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ по реда на чл. 32 ДОПК, исканите документи и обяснения не са представени. При проверката на данни в информационния масив при ТД на НАП е установено, че дружеството няма регистриран ЕКАФП за периода от 01.01.2007 г. до 31.03.2009 г., както и че има деклариран един трудов договор от 02.04.2008 г. с лице на длъжност "технически сътрудник /офис/". Органите по приходите са приели, че доставчикът не е разполагал с кадрови възможности за извършване на доставката, не е представил първични счетоводни документи, не е подал годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2008 г. Съдът е приел, че предвид събраните доказателства, изводът на органите по приходите за това, че по фактурата не е осъществена реална доставка на СМР, е обоснован и правилен. За същия данъчен период според съда правилно е отказан данъчен кредит в размер, съответно на 8000 лв. и 8044 лв., по фактури № 218/30.12.08 г. и № 242/30.12.08 г., издадени от "Евроера" ЕООД, с предмет на доставката електроди и заваръчна тел. В РА е прието, че по фактурите не са осъществени реални доставки, поради това че не е установен произходът на стоките. Посочено е, че е представена международна товарителница, в която името на изпращача не се чете, като превозвач и получател е посочен "Евроера" ЕООД, не е отбелязана датата на получаване на стоките и мястото на получаване. Не е установен начина на разплащане, липсват счетоводни записвания относно разплащането, не е доказан начинът на транспортиране на стоките до гр. Варна. Съдът е приел, че въз основа на събраните при ревизията и в съдебното производство доказателства, не може да се установи реално извършване на доставките по тези фактури. Приел е заключението на вещото лице по съдебната експертиза, според което "Ком Строй" ЕООД е изпълнител на 32 обекта - автобусни спирки; не е налична счетоводна документация между дружеството и "Идалго Прадакшънс" ЕООД; последният не е открит от вещото лице и не е направена проверка в счетоводното му. Според заключението не може да се даде отговор на въпроса къде са вложени закупените от "Евроера" ЕООД електроди. В съответствие с изложените съображения съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по процесните фактури и правилно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: В частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 45/02.12.2008 г., издадена от "Идалго Прадакшънс" ЕООД, с данъчна основа 37500 лв., ДДС - 7500 лв., решението е правилно. Спорът по делото е свързан с реалното осъществяване на доставката. Изискването за реално осъществяване на доставката, по която се претендира право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката е включено в определението за данъчен кредит и се извежда от всички изисквания за признаване на това право, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. При ревизията е установено, че доставчикът "Идалго Прадакшънс" ЕООД не се намира на адреса за кореспонденция и не може да бъде осъществен контакт с него, тъй като адресът е несъществуващ, а във връзка с връченото ИПДПОЗЛ при спазване на изискванията по чл. 32 ДОПК, не са представени никакви документи. В резултат на това, при ревизията органите по приходите не са имали възможност да установят релевантни за данъчното облагане на ревизираното дружество факти и обстоятелства, свързани с реалното извършване на доставката на СМР. Същевременно е установено от данните в информационния масив на ТД на НАП гр. Варна, че дружеството няма регистриран ЕКАФП, въз основа на това е направен обоснования извод, възприет и от съда, че прикрепеният към фактурата фискален бон е от нерегистриран апарат. Представеният разходен касов ордер № 1137/02.12.08 г. за плащане по фактурата следва да е придружен с фискален бон от надлежно регистриран касов апарат, затова в случая този РКО не доказва плащането. Правилни са изводите, че не е доказано наличието на кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи СМР, предмет на фактурата. От справката в ТД на НАП е установено, че дружеството е имало само един трудов договор с лице на длъжност технически сътрудник, което очевидно не предполага възможност за извършване на фактурираните СМР от това лице. Наред с това не са представени доказателства за наемане на работници по граждански договори или по друг начин. От заключението на вещото лице също не са установяват факти и обстоятелства, които да обоснован извод за реално осъществяване на доставките. Поради това че вещото лице не е намерило доставчика и не е осъществило проверка в счетоводството му, както това не е сторено и по време на ревизията поради неоткриването на доставчика, то не са установени никакви счетоводни данни при това лице във връзка с доставката по процесната фактура. В съответствие с това, правилно съдът е приел, че не може да се направи връзка между изградените 32 автобусни спирки /спирконавеси/ от "Ком Строй" ЕООД и процесната фактура, издадена от "Идалго Прадакшънс" ЕООД. Представеният по делото протокол за установяване на изпълнени СМР между двете дружества не доказва изпълнението, тъй като достоверността му не е потвърдена чрез проверка в счетоводството на доставчика, а тъкмо обратното - опровергана е от останалите данни по делото. Не се спори, че спирконавесите са изградени, като в тази връзка са представените договори между "Ком Строй" ЕООД и "Ваком" ООД, както и съответен констативен протокол, но изпълнението на спирконавесите от ревизираното лице по договора с посочения възложител не представлява доказателство за релевантния по спора факт, че тези спирки са изградени /изпълнени/ от "Идалко Прадакшън" ЕООД като подизпълнител. По изложените съображения, правилни са изводите на съда, че по процесната фактура не е доказано осъществяване на реална доставка и с РА правилно е отказано приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Евроера" ЕООД - № 218/30.12.08 г. с данъчна основа 40000 лв. и ДДС - 8000 лв. и № 242/30.12.08 г. с данъчна основа 40220 лв. и ДДС - 8044 лв., двете с предмет "електроди, заваръчна тел". Съдът е направил извод за липса на реални доставки по двете фактури, без да е обсъдил всички представени доказателства в тази връзка и като е приел заключение по съдебната експертиза, което е необосновано в относимата част. Във връзка с установяване реалността на доставките по фактурите, издадени от "Евроера" ЕООД по делото са представени два приемо-предавателни протокола от 30.12.2008 г., които са подписани от представители на двете страни по доставката и съдържат печати на дружествата, като съдържанието на протоколите съответства на фактурите. Съдът не е обсъдил тези протоколи, въпреки че е констатирал представянето им. Протоколите са представени от ревизираното дружество след като са били поискани от него /с ИПДПОЗЛ от 22.05.2009 г./, поради което същите не могат да бъдат обявени за новосъздадени само поради това, че не са представени от доставчика. За установяване на произхода на стоката са представени доказателства за предходна доставка - инвойс фактура № 0069/28.11.2008 г., издадена от румънско дружество, опаковъчен лист за стоката, съставен от същото дружество, международна товарителница. В първоинстанционното решение е обсъдена само товарителницата, като са възприети изцяло констатациите и доводите на решаващия орган, изложени в решението по жалбата против РА, без да е обсъдено от съда значението на констатираните непълноти в съдържанието на товарителницата. Съдът не е обсъдил факта, че доставчикът "Евроера" ЕООД е декларирал доставката от румънското дружество като вътреобщностно придобиване, за което е съставен протокол към издадената международна фактура. Относно транспортирането на стоката по делото са представени доказателства /договор от 15.12.08 г. между ревизираното дружество и Душко Тарик, пътен лист, разходен касов ордер за плащане на възнаграждение по този договор и др. събрани при насрещната проверка на посоченото лице/, които са коментирани от съда изолирано едно от друго и без да са обсъдени доводите на жалбоподателя в тази връзка. Представен е също договор за наем на складово помещение в с. Локорско, където според протоколите са предадени процесните стоки, представен е договор за послужване за автомобила, посочен в пътния лист, които също не са обсъдени. Съдът е допуснал процесуално нарушение като е приел заключението на съдебната експертиза, без вещото лице да е извършило проверка в счетоводството на доставчика "Евроера" ЕООД. В раздела "Проверни документи и книжа" е посочено, че заключението е изготвено въз основа на документите, които са приложени по делото, в същия смисъл е и обяснението на вещото лице в съдебно заседание, а от задачата на вещото лице е видно, че е следвало да бъде извършена проверка в счетоводството на доставчика. Предвид липсата на проверка в счетоводството не е даден обоснован отговор на въпроса относно счетоводните записвания във връзка с процесните фактури. С оглед събраните по делото доказателства, счетоводните записвания при "Евроера" ЕООД относно придобиването и последващата продажба на стоките /електроди и заваръчна тел/ имат значение на косвени доказателства при формиране на извода дали доставките по процесните фактури са реални или не. По изложените съображения, решението в частта, касаеща правото на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Евроера" ЕООД е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички доказателства по тази част от спора във връзка едно с друго, както и във връзка с доводите и направените възражения на страните, наред с това е изслушал заключение по съдебна експертиза, което в тази част не е изпълнило поставената му задача, включваща проверка в счетоводството на доставчика. Решението поради това следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК да бъде върнато за ново разглеждане, при което следва да бъде поставена задача на вещото лице, след като извърши проверка в счетоводството на доставчика "Евроера" ЕООД, да отговори на въпросите какви счетоводни записвания са осъществени в неговото счетоводство във връзка с придобиването на процесните стоки от румънското дружество и последващата им продажба на "Ком Строй" ЕООД, съответстват ли направените записвания на първичните счетоводни документи, както и да отговори дали счетоводството на доставчика "Евроера" ЕООД е водено редовно. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение бъде намалено до 550 лв., съответстващо на материалния интерес по отхвърлената част от жалбата, за която решението се оставя в сила от настоящата инстанция, определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По висящата част от правния спор разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение