Решение № 13193 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2012 г.

Решение № 13193 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2870 от 2.12.2011 г., постановено по адм. д. № 742/11 г., Варненският административен съд, Първо отделение, I-ви състав, е отменил Ревизионен акт № 181002012/17.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Русе, потвърден с Решение № 1036/31.01.2011 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "Винпром - Русе" ЕООД, гр. Русе са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 06, 09 и 10 на 2009 г. в размер на 104 609,91 лв. и лихви за забава в размер на 5578,77 лв., като Дирекция "ОУИ" - гр. Варна е осъдена да заплати на "Винпром Русе" ЕООД разноски по делото в размер на 6 107.55 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, в която се поддържа, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на релевираните касационни основания жалбоподателят излага подробни доводи и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт на Варненския административен съд и постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Винпром Русе" ЕООД, гр. Русе, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил Ревизионен акт № 181002012/17.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Русе, с който на "Винпром - Русе" ЕООД, гр. Русе, са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 06, 09 и 10 на 2009 г. в размер на 104 609,91 лв. и лихви за забава в размер на 5578,77 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките от "Габ Адри 2009", ЕООД и земеделските производители Иван Атанасов Маджаров и Емил Димитров Стоянов, въз основа на които са определени допълнителни задължения за ДДС. След като е ценил събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително и заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е формирал обективираните фактически и правни изводи. Изложени са подробни мотиви защо според решаващия състав събраните по делото доказателства опровергават констатациите на ревизиращия орган за липса на реални доставки. Така по отношение на доставките на "Габ Адри 2009", ЕООД е прието, че ангажираните многобройни писмени доказателства установяват изпълнението на доставките по сключените договори за фючърсна продажба на грозде. Във връзка с реалността на доставките съдът е обсъдил понятията "произход на стоката" и "легитимен произход на стоката", в резултат на което е преценил, че не може да бъде поставен знак за равенство между стока с неустановен произход и несъществуваща стока, поради което констатацията за липса на реални доставки поради неосъщественост на такива между доставчика "Габ Адри 2009" - ЕООД и подизпълнителя "Еко рент" - ЕООД е необоснован. Съдът е базирал извода си за реалност на доставките между ревизираното лице и "Габ Адри 2009", ЕООД и със констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала механизма на предаване на гроздето при получателя и съставените за целта счетоводни документи. Изложени са и мотиви защо съдът приема за реални доставките между "Винпром Русе" и останалите двама доставчици - земеделски производители. Настоящият касационен състав, след проверка на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираните касационни основания, приема, че атакуваният съдебен акт е валиден, допустим, но частично неправилен. Основният спор между страните е концентриран върху въпроса извършени ли са реални доставки по всички процесни фактури. По отношение на доставките от "Габ Адри 2009", ЕООД твърденията и доводите на касатора са основателни. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 87 557.39 лв. по фактури, издадени от "Габ Адри 2009", ЕООД през данъчни периоди м. 06, м. 09 и м. 10 на 2009 г., с предмет на доставките грозде и транспорт на грозде. При извършените насрещни проверки доставчикът е представил освен процесните фактури и многобройни писмени доказателства - договори за доставка и транспорт, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения и др. На база на анализ на тези доказателства, както и извършени насрещни проверки на предходни доставчици, органът по приходите е приел, че с процесните фактури са документирани нереални доставки, респективно- налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Досежно транспортните услуги е прието, че както от ревизираното лице, така и от прекия доставчик, не са представени доказателства, които да установяват реалното извършване на услуга - получени наеми за отдадените под наем МПС, кантарни бележки, товарителници и пътни листи, по които да е възможно проследяването на конкретните количества грозде, превозени до обект на получателя. Като допълнително основание е посочена и неустановеността на материалната, кадрова и техническа обезпеченост на подизпълнителя "Еко рент" ЕООД. След като е преценил събраните по делото доказателства, съдът, по горепосочените мотиви е приел, че тези констатации на органа по приходите са опровергани. Настоящият състав намира този негов извод е необоснован и изведен в противоречие с материалния закон. Решаващият състав правилно е посочил, че наличието на реална доставка е изискуемо кумулативно условие за възникване на право на данъчен кредит, но в конкретния случай не е установено доставчикът "Габ Адри 2009", ЕООД да е регистриран земеделски производител на грозде, да е собственик или ползвател на лозарски масиви, както и да има наети работници или служители. В хода на ревизията доставчикът е посочил като предходен доставчик "Еко рент", ЕООД, като релевантното доказателство в тази връзка е приобщеният Ревизионен акт № 271000542 от 10.06.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, съставен на основание чл. 122, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от ДОПК. С него не е признато право на данъчен кредит по доставки на грозде от "Еко рент", ЕООД на "Габ Адри 2009", ЕООД в размер на 221 396,42 лв. за м. 09/2009 г. и в размер на 367 205,62 лв. за м. 10/2009 г. Като основание за отказа е посочена липсата на реални доставки. Към датата на приключване на устните състезания по делото пред касационната инстанция, стабилитетът на визирания ревизионен акт е настъпил, което се установява от извършената от настоящия състав служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд. Тя сочи, че ревизионният акт е обжалван пред Варненския административен съд, като жалбата в тази й част е отхвърлена с решение № 1041 от 4.05.2011 г., постановено по адм. д. № 2998/2010 г., потвърдено от Върховния административен съд с решение № 10955 от 3.08.2012 г. по адм. д. № 8542/2011 г. Именно наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че липсват реални доставки на грозде между подизпълнителя "Еко рент", ЕООД и доставчика "Габ Адри 2009", ЕООД, както и липсата на доказателства, че "Габ Адри 2009", ЕООД е получавал грозде от други доставчици, налагат извода, че търговското дружество не е придобило фактурираното количество грозде и не е било в обективна възможност да предаде стока, която няма, респективно - да извърши последващите доставки към "Винпром Русе", ЕООД. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по проведената ССЕ, тъй като осчетоводяването на сделките и извършването на последващи доставки с тях не е основание да се приеме еднозначно, че стоката, предмет на това последващо разпореждане, е получена точно от издателя на фактурата. Необосновани от фактите по делото са и констатациите на административния съд, че представените писмени доказателства установят реалното извършване на транспортни услуги от страна на "Габ Адри 2009", ЕООД, за които са издадени фактури на "Винпром Русе", ЕООД. В хода на ревизията не са представени доказателства за собственост или наемане на транспортни средства както от "Габ Адри 2009", ЕООД, така и от ревизираното дружество. Транспортирането на гроздето не се установява и от събраните протоколи за доставка, приемателни бележки за количества и единична цена, тъй като те не могат да се съотнесат към конкретни МПС-та, с които е извършен транспортът. Относно фактурите с предмет - аванс по доставка на грозде, съдът неправилно е приел, че осъщественото плащане е достатъчна предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит и само то е от значение за възникването му. За да е налице авансово плащане по смисъла на ЗДДС и транспонираните в него разпоредби от Директива 2006/112, е необходимо да е налице достатъчна определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка. В конкретния случай това условие не е налице. От представения договор за фючърсна продажба и анексите към него не може еднозначно да се установят параметрите на бъдещите сделки и да се направи извод, че с извършеното плащане страните действително са целяли осъществяването им, от което следва, че и по тези фактури не е възникнало право на данъчен кредит за ревизираното дружество. Този извод, наред с гореизложеното, мотивират настоящия състав да приеме, че не е установена реалност на доставките от "Габ Адри 2009", ЕООД към "Винпром Русе", ЕООД по 20 бр. фактури, издадени през данъчни периоди м. 06, м. 09 и м. 10 на 2009 г., с общ размер на ДДС от 87 557.39 лв. Същият е неправомерно начислен, поради което и основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за търговското дружество не е възникнало право на данъчен кредит. Като е приел обратното и е отменил ревизионния акт в тази му част, административният съд е нарушил приложимия материален закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на "Винпром Русе", ЕООД. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките от земеделските производители Емил Димитров Стоянов и Иван Атанасов Маджаров, настоящият състав намира, че изводът на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част е обоснован, изведен при липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. От представените в тази връзка писмени доказателства - съставените фактури, счетоводни документи, доказателства за заплащане на стоката, приемателни бележки, справки за извършен транспорт с данни за датата, доставчика, сорта, количеството стока, нейния произход, МПС, цена на транспортната услуга, материална и кадрова обезпеченост, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява реалното извършване на процесните доставки. В тази си част решението не страда от релевираните касационни пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от жалбата на търговското дружество. Това налага отмяната на обжалваното решение и в частта му за разноските, като след компенсация "Винпром Русе" ЕООД, следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2451.20 лв. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,