Решение № 4262 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2013 г.

Решение № 4262 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) срещу решение № 2286 от 8.04.2013 г. по адм. дело № 7659/2012 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Боян Фидосов Бойчев е отменена негова заповед № РД-16-217/25.06.2012 г., с която на държавния служител - старши инспектор в Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Монтана е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът Боян Фидосов Бойчев не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповедта на главния секретар на ДНСК, с която е прието, че старши инспектор Бойчев е извършил виновно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, като на 9.06.2011 г. невярно е установил в констативен протокол, че незаконният строеж "Пристройка за баня" в УПИ Х-120, кв. 5 по плана на с. Благово, община Монтана, е премахнат доброволно. Съдът е счел за доказано, че към датата на съставяне на констативния протокол, а и към датата на последващата проверка, са премахнати ограждащите стени, без колоните и пояса. Няма спор между страните, че строежът не е премахнат до кота терен, но съгласно легалната дефиниция на § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "премахване на незаконен строеж" представлява разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. Строежът без оградните си стени не е годен за ползване като баня, поради което заповедта за наказание е издадена в нарушение на материалното право. Отделно от това в акта липсват реквизитите по чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Останалите административнопроизводствени правила са спазени и заповедта е издадена от компетентен орган, в преклузивните срокове и при надлежно осъществено право на защита на служителя, но поради посоченото нарушение на материалния закон и липса на реквизити се явява незаконосъобразна. Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд за липса на реквизитите по чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Описано е твърдяното невярно констатиране, дата, място и обстоятелства на извършеното нарушение и доказателствата, които го потвърждават - данните от контролната проверка, установени с констативен протокол и снимков материал, както и обясненията на жалбоподателя, който не оспорва фактите, а само тяхната правна квалификация. Посочено е също така, че е налице неизпълнение на задължението на служителя по чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и на такива по длъжностна характеристика, като изложените мотиви съответстват на задължението на Бойчев по т. 5.7 от нея за контрол по принудителното изпълнение на издадени индивидуални административни актове от органите на ДНСК, което безспорно включва и изготвяне на констативни протоколи при вярно установяване на фактите, описани в тях. Настоящият съдебен състав намира преценката на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта с материалния закон като краен резултат за правилна. Съдът е цитирал дефиницията на премахване на незаконен строеж и обосновано е констатирал, че премахването до кота терен не е единствената хипотеза, в която незаконният строеж се счита за премахнат. Видно от обясненията на Бойчев, които предвид съдържанието на заповедта не се оспорват в тази част от наказващия орган, в случая основата е подова плоча, представляваща съществуваща тераса, приобщена впоследствие към сградата с цел обособяването й като пристройка за баня. Тази бетонна плоча не е предмет на заповедта за премахване и не следва да бъде премахвана, т. е. не е възможно законосъобразно премахване на незаконния строеж до кота терен. Дисциплинарно наказващият орган е инкриминирал като невярно констатиране неизлагането на констатации за непремахнатите колони и пояс, които според него водят до невярност на установяването за премахването на незаконния строеж. Действително съгласно т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ строежът е пристройка и следва да се преценява дали е годен за ползване като пристройка след доброволното премахване на оградните стени и покрива, а не като баня. Настоящият съдебен състав намира, че само колони и пояс не представляват годна за ползване пристройка, поради което е правилна преценката на съда, че е налице втората хипотеза на премахване на незаконен строеж, визирана в § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. и ответникът по касация не е извършил невярно констатиране в протокола. Предвид изложеното правилно АССГ е приел, че липсва дисциплинарно нарушение, състоящо се в неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 1 и чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. С оглед на тези съображения не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение