Решение № 120 от 26.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 4/2010 г.

Решение № 120 от 26.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 4/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения М. А. Мартинов за възобновяване на ВЧНД № 439/2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 191/20.11.2009 г., с което е било потвърдено определение № 339/23.07.2009 г. по ЧНД № 661/2009 г. на Горнооряховския районен съд за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК и прилагане на чл. 24 от НК. В искането, което представлява саморъчно изготвена от осъдения жалба, се твърди, че определението е незаконосъобразно. В с. з. осъденият конкретизира, че оплакването касае само приложението на чл. 24 от НК и неговия размер. Претендира отмяната му или намаляване на приложеното по този текст увеличаване на правилно определеното общо наказание. В тази връзка служебният защитник настоява да се отчете, че по-голямата част от групираните наказания са били наложени за престъпления по чл. 343в от НК. Допълнително възразява и че не е било приспаднато предварителното задържане на осъдения по НОХД № 3591/2006 г. и № 95/2008 г. на Софийски градски съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно. Предмет на групиране са били наказанията по общо 15 влезли в сила присъди, като при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание са били формирани две съвкупности - по първата е било определено общо наказание 1 г. лишаване от свобода, а по втората - 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. По въпроса относно правилното определяне на групите и съответно общите наказания липсват оплаквания. Не се откриват и нарушения във връзка с приспадането на изтърпените части от наказанията по чл. 25, ал. 2 от НК, а също и приложението на чл. 59, ал. 1 от НК. В последният аспект направеното от служебния защитник възражение в с. з., че не е било приспаднато предварителното задържане на К. по НОХД № 3591/2006 г. и № 95/2008 г. на Софийски градски съд, е явно неоснователно, тъй като е видно, че това е извършено. Всъщност, основното оплакване на осъдения касае приложението на чл. 24 от НК по втората съвкупност, а също и неговия размер, но то е неоснователно. В тази група са били включени деянията на К., извършени в периода 25.08.2005 г. - 11.09.2007 г., за които той е бил осъден по 9 присъди, като му е било определено общо наказание 2 години и 6 месеца. Вярно е, че по четири от присъдите наложеното наказание е пробация, а три от тях касаят престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК. От друга страна обаче останалите деяния са за престъпления по чл. 124, ал. 1 от НК (НОХД № 3591/2006 г.), чл. 210 от НК (НОХД № 949/2007 г. и НОХД № 740/2006 г.) и по чл. 143, ал. 1 от НК (НОХД № 527/2007 г.). За всяко едно от тях са налагани наказания лишаване от свобода, но това очевидно не е довело до поправителен ефект. Съответно, преценявайки цялостната престъпна дейност на осъдения, а съответно броя и тежестта на включените във втората група деяния, непродължителния период от време на извършване, което свидетелства за личната му обществена опасност поради явната повтаряемост на престъпно поведение и липса на корекция, то правилно съдилищата са приели, че наложеното общо наказание от 2 години и 6 месеца не е достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК и то следва да бъде увеличено с 1 г. и 3 месеца при условията на чл. 24 от НК. Поради това ВКС намери, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение