Решение № 1913 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16740/2009 г.

Решение № 1913 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16740/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитричка Василева Иванова от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Н. Ташев против решение № 1746 от 23.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3222 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, алтернативно- отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателката - № 385, за да се създаде новообразуван имот № 4257, като преписката да се върне на административния орган с указания за такава организация на терена, че да се запазят очертанията на имот № 385 по сега действащия кадастрален план. В о. с. з. на ВАС касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни Станка Янкова Костова и Киряки Костова Панайотова не се явяват и не се представляват, в писмени бележки чрез упълномощен адв. Д. Костелянчик оспорват жалбата, претендират разноски . Заинтересованата страна Янко Анастасов Янков, починал в хода на производството, оставил единствен наследник Станка Янкова Костова, участваща на собствено основание в процеса като заинтересована страна, е заличен от списъка на лицата за призоваване. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът обосновано преценил че атакувания съдебен акт е изготвен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Обосновава становището си с материалите по делото, от които е видно, че за процесния ПИ № 4257 са спазени изискванията на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, съгласно които разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по - малък от 250 кв. м. Разликата за ПИ № 385, която е 256 кв. м. заедно с останалите съседни разлики са в основата на обособяване на ПИ № 4257 с обща площ от 624 кв. м., а имота на жалбоподателя - ПИ № 385, в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, е проектиран при отчитане на съществуващите сгради и съоръжения, видно от заключението на СТЕ. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Съдът постановил своето решение в изпълнение на задължителното за него Определение № 3764 от 20.03.2009 г. по адм. д. № 3630/2009 г., IV отд. на ВАС. С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитричка Василева Иванова против Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че с удостоверение № 133/1969 г. председателя на ОНС-Варна предоставил право на ползване на Димитричка Василева Иванова върху 0.800 дка хавра в местността "Дилбер чешма" в землище Варна/л. 9 от делото/, а с нотариален акт N 51/02.11.1999 г. й е признато право на собственост по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ върху място от 600 кв. м. идеални части, цялото с площ от 856 кв. м., представляващо имот № 385 по КП "Бялата чешма и Дъбравата" /л. 6 от делото/. С решение № 509/26.05.1998 г. и решение N734/07.09.2000 г. ПК-Варна възстановила правото на собственост на наследниците на Костадин Параскевов Балашев/заинтересовани страни в процеса/ върху нива от 6.842 дка в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в местността "Дилбер чешма", представляващ имот № 6804 по КП от 1956 г., като по КП "Бялата чешма и дъбравата" той включва част от имот N 386 с площ от 0.227 дка, пл. № 385 с площ 0.852 дка, пл. № 384 с площ от 0.653 дка, пл. № 383 с площ от 0.557 дка и имот № 2905 . По ПНИ наследниците на Костадин Балашев са вписани като собственици на новообразуван имот № 4257 при отредена площ на имота от 624 кв. м. В регистъра към ПНИ като собственик на новообразуван имот № 385 с отредена площ на имота 600 кв. м. е вписана Димитричка Василева Иванова, с посочено правно основание - нотариален акт N 51/02.11.1999 г. Съдът събрал като доказателство и решение на Варненски районен съд по гр. дело № 1288/1999 г. с което е отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от Киряки Костова Панайотова и Станка Анкова Костова против Димитричка Василева Иванова и Иван Великов Иванов за предаване на владение върху 0.862 дка, съставляващи имот пл. № 385 по КП "Бялата чешма и Дъбравата". Освен с посочените доказателства, съдът обосновал решението си и с неоспореното заключение на вещо лице, че по КП от 1987 г. имот № 385 е с площ от 856 кв. м, а по ПНИ новообразувания имот № 385 е с площ от 600 кв. м, и че местоположението на този имот е съобразено със съществуващите сгради и съоръжения. Обсъдил, че Димитричка Иванова е собственик на 600 кв. м. идеални части от имот с площ от 856 кв. м. съобразно посочения по-горе нот. акт № 51/99 г., че нейното право на ползване се е трансформирало в право на собственост до размера от 600 кв. м. съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и че от разликата над 600 кв. м. /256 кв. м./, заедно с други съседни разлики е обособен самостоятелен новообразуван имот № 4257 с площ от 624 кв. м. . Приел, че по отношение на този имот са спазени изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно който разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот /имоти/ с размер не по малък от 250 кв. м. Оттук извел решаващия си извод, че с ПНИ на оспорващата е бил отреден имот съобразно нейното право на собственост, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед . При постановяване на решението съдът е преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Жалбоподателката е обжалвала пред административния съд заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти относно процесните имоти по съображения, че ПНИ не е съобразен с правото й на собственост, в това число и с влязлото в сила съдебно решение на Варненски районен съд по гр. дело № 1288/1999 г., както и със съществуващите сгради, огради и съоръжения, че не отговаря на изискванията за очертания на парцелите и с него имотите са прекомерно раздробени. Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ. С оглед установеното в заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ и от приложените към него комбинирана скица/л. 177 от делото/ и втора скица № 2 /л. 178 от делото/ обоснован и правилен е извода на съда, че съобразно представения на л. 6 от делото нот. акт № 51/99г, легитимиращ Димитричка Иванова като собственик на 600/856 кв. м. идеални части от имот с площ от 856 кв. м. и тъй като нейното право на ползване се е трансформирало в право на собственост до размера от 600 кв. м. съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, то законосъобразно по ПНИ от разликата над 600 кв. м. /256 кв. м./, заедно с други съседни разлики е образуван нов поземлен имот № 4257 с площ от 624 кв. м. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м, респ. над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: При изготвянето на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно правата на ползувателя - жалбоподател. Видно от изложеното по-горе по отношение на установеното от в. л., съдът е извел обоснования извод, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по отношение на жалбоподателя-ползувател, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост за 600 кв. м, в какъвто именно размер му е отреден имот № 385 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед. Спазена е и разпоредбата на ал. 7 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, която освен условията за образуване на нов имот от съседни разлики изрично посочва, че разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя, но в случая тази хипотеза не намира приложение. От анализа на цитираните разпоредби следва, че обосновано със събраните доказателства и с разпоредбите на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ административният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателката против заповедта, в частта й по отношение имот № 385. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС - напр. решение № 1457 от 3.02.2009 г. по адм. д. № 10813/2008 г., IV отд. на ВАС. По останалите възражения в жалбата: ВАС намира за неоснователен довода в касационната жалба, извлечен от влязлото в сила решение на Варненски районен съд по гр. дело № 1288/1999 г., с което е отхвърлен ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, предявен от двама от наследниците на Костадин П. Балашев- Киряки Костова Панайотова и Станка Анкова Костова /заинтересовани страни в настоящото производство/ против оспорващата Димитричка Василева Иванова и Иван Великов Иванов за предаване на владение върху 0.862 дка съставляващи пл. № 385 по КП "Бялата чешма и Дъбравата", с решаващ мотив за недоказана активна легитимация на ищците да водят процеса, предвид непредставяне на удостоверение за наследници на Костадин П. Балашев. Административният съд не е изложил мотиви по това възражение, което налага да се посочи, че силата на пресъдено нещо съобразно чл. 297 ГПК, формирана по посоченото гражданско дело не се разпростира върху отношенията по настоящия спор, уредени от специфичните правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвид липсата на идентичност в двата спора . Вярно е, че съобразно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК, посочващ обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Известно е, че силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора по същество и ново произнасяне по същия предмет, между същите страни и за същото искане е недопустимо. В случая обаче липсва идентичност на основанието, а дори да се приеме, че има известна идентичност на искането, то липсва и пълна идентичност на страните по спора, следователно не сме изправени пред предвидената в чл. 299, ал. 1 ГПК хипотеза на непререшаемост, а именно наличие на спор, разрешен с влязло в сила решение. По възражението, че РС - Варна е отрекъл правото на собственост на наследниците на К. Балашев съдът намира за необходимо да посочи, че правилото за конкретност на предмета на силата на пресъдено нещо важи както когато съдът е установил, че правото съществува, така и когато той е отрекъл неговото съществуване. Това отричане обаче важи само за правото така, както то е конкретизирано, с основанието, на което е било претендирано, със субектите, между които е било претендирано, и с правната квалификация, която съдът му е дал. И още- в съдебно-административното производство не могат да се разрешават спорове за материални права и да се признават права на собственост. Доводът, че отреждането в ПНИ противоречало на законовите изисквания за правилно устройство на територията по ЗУТ, тъй като се създавали малки, раздробени и с неправилна форма парцели е ирелевантен към спора, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ е специална и изключва приложението на общата норма на ЗУТ. Оплакването, че за да се осигури достъп до новообразувания имот № 4257 е създаден път, с което се разпилявала неправомерно плодородна земя, предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ не намира опора в закона. Съображението, че планът не е съобразен с правата на собственост и със съществуващите сгради, огради и други съоръжения, необходими за ползване на имотите се явява опровергано от неоспореното заключение на в. л. Последният довод - за неправилно присъден размер на разноски на заинтересованите страни също се явява неоснователен, предвид доказания им размер от 800 лева/л. 176 на пълномощно-страница-гръб/и липса на възражение за прекомерност от страна на пълномощника на оспорващата - адв. Ташев по реда на чл. 78 ал 5 ГПК, в който случай съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за възнаграждение за адвокат, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от заинтересованите страни е основателна. Оспорващата следва да бъде осъдена да им заплати претендираните разноски в доказания размер на 600 лева съобразно приложеното на л. 13 от делото пълномощно за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,