Решение № 7423 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2948/2024 г.

ВАСВторо отделение17.06.2024 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 98/13 ноември 2023 г, постановено по адм. дело 51/2023 г. по описа на Административен съд Габрово.

ОСЪЖДА Н. И. Н. с адрес: гр. София, [жк], [адрес], да заплати в полза на Община Габрово, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Н. от гр. София, против решение 98/13 ноември 2023 г, постановено по адм. дело 51/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. И. Н. против решение 18-1924-15 февруари 2023 г. на началника на СГКК Габрово, с което е отказано одобряване на изменение по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], Община Габрово, изразяващо се в нанасяне на имот с проектен идентификатор 66161.549.6, отразен в скица проект 15-8204/05 януари 2023 г. С жалбата е поискано също така да бъде задължена АГКК да издаде скица на негов обединен имот на база скица-проект, издадена му от фирма СД Геоид - 93 - Колев и сие . Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесното решение е издадено от компетентен орган - началника на СГКК Габрово, съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Със заявление вх. 01-629796 от 28 октомври 2022 г., подадено от Н. И. Н., на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е поискано обединяване на имоти с идентификатори 66161.549.1 и 66161.549.5 с част от имот 66161.549.4, който имот е с начин на трайно ползване За второстепенна улица , собственост на Община Габрово. В изпълнение на задълженията по чл. 34, ал. 3 АПК проектът е бил изпратен в Община Габрово, като собственик на ПИ с идентификатор 66161.549.4 и е предоставена възможност общината да изрази становище по исканото изменение. В законоустановения срок Община Габрово е възразила срещу проекта за изменение на кадастралната карта, тъй като не съответства на съществуващите на терена граници и елементи на пътната инфраструктура, т.е Община Габрово не дава съгласие за приобщаване на част от имот 66161.549.4 към имоти с идентификатори 66161.549.1 и 66161.549.5. Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че върху ПИ с идентификатор 66161.549.4 съществува право на публична общинска собственост, тъй като е с начин на трайно ползване - За второстепенна улица и съгласно изричната разпоредба на чл. 56, ал. 2 ЗОС за улиците, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, т. е няма нужда собствеността върху тях да се доказва чрез представяне на акт за общинска собственост. Тази разпоредба е приложима в конкретния случай, тъй като фактически на място съществува път, който правилно е отразен в Кадастралната карта. При тази хипотеза в тежест на жалбоподателя е било да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право при обединяването на собствените му поземлени имоти с идентификатори 66161.549.1 и 66161.549.5, да обединява и част от имот - публична общинска собственост. Доказателства в тази насока не са представени нито пред СГКК, нито пред първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното, правилно съдът е счел, че е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в процесното производство, а по гражданскоправен ред. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал.2, изр. 2 ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД - 02 - 20 - 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор между лицето, собственик на имоти с идентификатори 66161.549.1 и 66161.549.5 и Общината, като собственик на улицата. В производството по чл. 54 ЗКИР, административният съд не може да определя чии вещни права следва да имат превес при промяната в кадастъра, преди по този въпрос да се е произнесъл гражданският съд. Щом е налице каквато и да е индиция за спор за материално право относно имота, предмет на поисканото изменение, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора и предвид искането на процесуалния представител на ответника, в полза на Община Габрово следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав