Решение № 106 от 19.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4960/2015 г.

Решение № 106 от 19.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4960/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 58 от 4.02.2016 г. по касационна жалба, подадена от ищцата по иска Т. е допусната касационна проверка на решение № 72 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 567/2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено в производство по чл. 192 ГПК, с което по молба на М. Г. К. и С. О. К. въззивният съд е допуснал поправка в първоначалното решение № 31 от 11.03.2015 г. по същото дело, като е постановил навсякъде в него вместо "сумата 65 284 лв." да се чете "сумата 31 892 лв. " Основание за това е намерено в твърдението на жалбоподателката, че чрез него е изменено основното въззивно решение, като е поправена неправилно формираната в него воля на съда относно размера на дължимото от ответниците обезщетение за ползване на съсобствения имот. Допусната е касационна проверка и на основното решение № 31 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 567/2014 г. на Варненския апелативен съд, в частта с която М. Г. К. и С. О. К. са осъдени да заплатят солидарно на Н. Т. сумата 65 284 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения на страните недвижим имот за периода от 20.06. 2003 г. до 23.01.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2006 г. до окончателното й изплащане, тъй като основателността на подадената от М. Г. К. и С. О. К. касационна жалба срещу осъдителната част на въззивното решение, макар и частично, е поставена в зависимост от резултата от обжалване на решението за поправка на очевидна грешка, и при наведени от тези касатори доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за несъобразяване на въззивното решение с указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Н. Т. намира касационната жалба подадена от М. Г. К. и С. О. К. за неоснователна. М. Г. К. и С. О. К. намират жалбата подадена от Н. Т. също за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка на основното въззивно решение от № 31 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 567/2014 г. на Варненския апелативен съд е допусната във връзка с извършената поправка с решение № 72 от 14.05.2015 г. на първоначалното решение, която е в смисъл ответниците К. да заплатят половината от присъдената с първоначалното решение сума като обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В първоначалното решение въззивният съд не е обосновал, защо намира, че в полза на заявилия претенцията съсобственик следва да се присъди пълният размер на обезщетението за ползване на съсобствения имот, съставляващо средният пазарен наем, който е могъл да бъде реализиран за исковия период. В мотивите е приел за установено от фактическа страна, че имотът е съсобствен между ищцата Точкова и ответниците К. при права по * ид. ч., но този факт не е взел предвид при определяне на дължимото обезщетение за исковия период. След като е бил сезиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е намерил същата за основателна, без да констатира, че в мотивите на първоначалното решение не е формирал воля относно размера, в който предявеният иск е основателен съобразно права на ищцата в съсобствеността. С допълнителното решение е допуснал поправка на диспозитива като е посочил присъденият размер на обезщетението вместо сумата от 65284 лв. да се чете 31892 лв. Основание за поправка на фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и изразената в диспозитива на съдебния акт. Когато такава воля не е формирана няма основание за допускане поправка на решението. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 72 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 567/2014 г. на Варненския апелативен съд. Налице е основание за отмяна и на първоначалното решение поради необоснованост. Изводът, че искът е основателен за пълния размер на наема, който би могъл да бъде реализира от имота за исковия период, е необоснован, направен без да се съобрази приетото за установено, че страните са съсобственици в имота при равни права. По тези съображения и на основание чл. 281, т. 3 ГПК ще бъде отменено и първоначалното въззивно решение № 31 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 567/2014 г. на Варненския апелативен съд. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни процесуални действия ще бъде постановено друго по съществото на спора. По делото е безспорно установено, че страните са съсобственици на магазин с площ 36.48 кв. м, ведно с прилежащата към него изба (склад) на 48 кв. м. в [населено място], [улица], ведно с 38.82 кв. м. ид. части от общите части на сградата и дворното място при права * ид. ч. за ищцата Т. и * ид. ч. за М. и С. К. в режим на СИО. Ответниците черпят права от договор за продажба сключен с ищцата Т. на 20.06.2003 г. Ищцата претендира да й бъде заплатено обезщетение за ползване на имота за времето от 20.06.2003 г. до 23.01.2006 г. С приета съдебно-техническа експертиза е установено, че обезщетението за ползване на целия съсобствен имот за периода от 20.06.2003 г. до предявяване на претенцията в делбеното производство - 23.01.2006 г. възлиза на сумата 66784 лв. Ищцата Н. Т. се легитимира като собственик на * ид. ч. от имота, поради което, съответстващата на правата й част възлиза на сумата 33361 лв. От нея следва да се приспадне сумата от 1500.00 лв., представляваща стойността на получен от нея наем, за ползване на имота в този период, който ответниците са и изплатили, което е удостоверено в съставени разписки, приети като доказателство по делото. Предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен до размер на 31892.00 лв., а за разликата до предявения като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Съобразно този изход на главния иск, претенцията за присъждане на законната лихва на основание чл. 84 ЗЗД е основателна считано от датата на предявяване на иска - 23.01.2006 г. и тя ще бъде уважена. При този изход на делото направените от страните разноски следва да се присъдят съобразно уважената част от иска. Ответниците по иска следва да заплатят на ищцата Н. Т. сумата 10430.00 лв., а Н. Т. следва да заплати на ответниците по иска и по касация М. и С. К. сумата 3510 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.