Решение № 5344 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 83, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на С. Н. О., гражданка на Ирак, подадена от назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. Славов, срещу Решение 2259/11.03.2025 г., постановено по адм. д. 298/2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 756/21.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на иракската гражданка. Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да обсъди наведените от търсещата закрила факти и обстоятелства, обусловил неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание представя справка за актуалната ситуация в страната на произход на С. Н. О. и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от СГП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Първостепенният съд е приел, че Решение 756/21.01.2025 г. е издадено от компетентен административен орган, във формата за действителност, със съдържанието по чл. 59 АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и че актът съответства на материалния закон. Обсъдени са предпоставките за предоставяне на търсената от С. Н. О. международна закрила и е отречено осъществяването им. Според фактическите установявания на АС Хасково гражданката на Ирак е поискала закрила от Република България, регистрирана е с етническа принадлежност [заличен текст], родена на [дата] в Ирак, Захо, домакиня, с начално образование, [вероизповедание], омъжена. В рамките на проведеното интервю тя не заявила обстоятелства, сочещи на опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или преследване с признаците по чл. 8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. АС Хасково е съобразил и че касаторката не е заявила да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. От инстанцията по същество са обсъдени изготвени от дирекция Международна дейност в ДАБ справки, въз основа на които е мотивиран фактически извод, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт, нито вътрешен такъв до степен, обуславяща наличие на заплаха спрямо кандидатката за статут поради самия факт на пребиваването й в страната, както и че няма данни насилието в тази държава да е достигнало изключителна степен. Съобразени са общодостъпните данни, че въоръжените сили на Ирак и вътрешните правоприлагащи органи действат съвместно и поддържат реда в държавата, като в тази формация е включен и Комитетът за народна мобилизация. Властите в Ирак си сътрудничат и с Международната организация за миграция, в чиито доклади се сочи, че физическата безопасност на хората в Ирак е осигурена. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа фактически твърдения и доводи. Като процесуално действие на страната те не обосновават пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания - чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С оглед забраната по чл. 220 АПК касационното производство не е средство за саниране на процесуалните пропуски пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на закрилното производство е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си - чл. 63а, ал. 2 ЗУБ. Правото му да сочи такива не се преклудира с приключването й. Без да са наведени допуснати от първостепенния съд нарушения в процеса на доказване, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). Молбата на С. Н. О. за предоставяне на международна закрила не съдържа твърдение касаторката да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането й извън страната, както и с невъзможността или отказа й да се ползва от закрилата на държавата на произхода си или да се завърне в нея. Такива опасения не произтичат и от информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Бежанската история на чужденката сочи съществуване на лични проблеми с братята й в Ирак, които желаят да я омъжат против волята й. Иракската гражданка не съобщава факти и събития, относими към дефинираното в чл. 8, ал. 4 ЗУБ "преследване" - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, обусловили напускането на Ирак и нежеланието да се завърне там. Първостепенният съд е включил в предмета на доказване актуалното състояние на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденката по справката на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 29.11.2024 г. и с право е съобразил, че то не предполага реална опасност от тежко посегателство като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Сведенията за актуалната ситуация в Ирак препятстват обосноваване на извод С. Н. О. да е в състояние на заплаха, разяснено в Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. По делото не се установяват основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане) - член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторката бъде върната обратно в Ирак, има сериозна вероятност да бъде подложена на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на С. Н. О. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение