Решение № 7482 от 22.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс ,във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, представлявана от д-р С. Апостолов,чрез адв. Шивачева, срещу Решение 75 / 08.02.2021 г., постановено по адм. дело 1290/ 2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата по отношение наложени санкции по Заповед за налагане на санкции РД-25-1190/19.10.2020г. на Директора на РЗОК-Бургас, с която на дружеството за нарушения чл. 55, ал.2, т.5 и чл. 368 и чл. 373, ал. 1 и ал. 4, т. 2 от НРД за МД за 2018г., и на основание чл. 402, ал. 3от НРД за МД за 2018 г. са наложени двадесет санкции финансова неустойка от по 200,00 лева всяка. В жалбата са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон. Пациентите подлежали на незабавен прием, поради което в листата за планов прием в направлението за хоспитализация не бил посочен номер. Не са съгласни с изводите на съда, че пациентките подлежат на планов прием. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Касационният жалбоподател директор на Районна здравноосигурителна каса Бургас, чрез процесуален представител ст. Юрисконсулт М.Георгиев оспорва касационната жалба и моли за потвържзаване на оспореното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-1190 от 19.10.2020 г., на Директор на Районна здравно осигурителна каса гр. Бургас, с която на дружествот, за нарушения по чл. 55, ал.2, т.5 във вр. чл. 368 и чл. 373, ал. 1 и ал. 4, т. 2 от НРД за МД за 2018г., и на основание чл. 402, ал. 3 от НРД за МД за 2018г. , са наложени двадесет санкции финансова неустойка за всеки отделен случай в размер на 200,00 лева. Относно констатациите и наложените санкции по т. 2.1, т. 5, т. 6.1, т. 7.1 т. 8.1, в хода на производството е установено, че за всяко едно от тях е извършен платен предхоспитализационен преглед на пациент в нарушение на НРД за МД за 2018г. Предмет на проверката са били пациентки лекувани по КП 5 Раждане. Съдът приема, че всички те следва да се числят към такива с предварително предвидена хоспитализация. Според първоинстанционният съд, незабавният прием и поставянето под постоянно наблюдение на бременни, предвиден при изброените индикации за хоспитализация на КП 5 не означава, че пациентките по тази клинична пътека не следва да бъдат включвани в листата за планов прием, тъй като поначало раждането е свързано с предварително предвидена хоспитализация независимо дали се извършва спонтанно, с цезарово течение или с помощта на друга терапевтична процедура. Съдът обосновава изводите си на констатациите на проверката извършена в лечебното заведение и установеното извършване на платените предхоспитализационни прегледи, което е установено по делото с приложените талони за платен преглед, надлежно подписани и подпечатани. Касационната съдебна инстанция споделя правните изводи на административния съд като правилни и законово обосновани. Съгласно чл. 337, ал 1, т. 1 от НРД за МД за 2018г. НЗОК заплаща договорената и извършена дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК съгласно Наредба 2 от 2016г. за дейности по КП, които включват медикодиагностични изследвания, медицински процедури и прегледи необходими за хоспитализация, лекарствени продукти, анестетици и контрастни вещества, услуги включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация. Извършените прегледи са предхоспитализационни и не би следвало да бъдат таксувани, както правилно и законосъобразно е приел административният съд. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигурено лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК. Отделно от това попълването на медицинската документация е формален процес, а констатираните нарушения от проверката касаят липса на задължителен реквизит при попълване на първична медицинска документация Направление за хоспитализация. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд шесто отделение,